Изповядвам

* * *

– Я виж ти – каза господин Беренгер, разположил се удобно, изтръсквайки несъществуваща прашинка от крачола на безупречните си панталони. – Значи така, решил си да запретнеш ръкави и да работиш.

Седеше в кабинета на майка, с вид на човек, възвърнал си ценна територия, и нахлуването на отнесения Ардеволчо, който явно не беше съвсем в ред, го отвлече от мислите му. Учуди се, че момчето влезе, без да почука. Затова каза я виж ти.

– За какво искаш да говориш?

Адриа искаше да говори за всичко. Най-напред, с присъщото си умение, положи основите на добро разбирателство.

– Първото, което искам да направя, е да ви отстраня от магазина.

– Какво?

– Вече чухте.

– Ти знаеш ли за споразумението, което имам с майка ти?

– Тя почина. Да, знам.

– Не вярвам, имам подписан договор, който ме задължава да работя в магазина. Остава ми още една година да греба на галерата.

– Опрощавам ви я, искам да си вървите.

– Не знам какво ви става в това семейство, та сте такива злобари...

– Не ми давайте уроци, господин Беренгер.

– Не уроци, а информация. Знаеш ли, че баща ти беше хищник?

– Донякъде. А вие бяхте хиената, която отмъкваше от него остатъците от антилопата.

Господин Беренгер се усмихна широко и показа един позлатен резец.

– Баща ти беше хищник, който нямаше милост към никого, когато ставаше дума да се спечели от покупка, която понякога беше нагла кражба.

– Съгласен съм, кражба. Но вие още днес си прибирате нещата и повече нямате право да влизате в магазина.

– Я виж ти... – Странна гримаса се опитваше да скрие изненадата от думите на наследника Ардевол. – На всичко отгоре се осмеляваш да ми кажеш, че съм хиена? Кой си ти, че да...

– Аз съм син на царя на джунглата, господин Беренгер.

– Мръсник като майка си.

– Всичко хубаво, господин Беренгер. Утре ще ви се обади новият управител и ако се наложи, заедно с адвокат, който е информиран за всичко.

– Знаеш ли, че състоянието ти е спечелено чрез изнудване?

– Още ли сте тук?

За щастие, господин Беренгер си помисли, че аз съм непреклонен като майка; взе моя примиренчески фатализъм за някакво дълбоко безразличие и това го обезоръжи, като същевременно укрепи позицията ми. Прибра мълчаливо всичко, което сигурно преди малко беше сложил в едно от чекмеджетата на бюрото на майка, и напусна кабинета. Видях как рови тук-там из магазина; освен това забелязах, че Сесилия, която се преструваше, че работи с каталозите, следеше с любопитство движенията на хиената. Бързо разбра какво става и начервените й устни се разтегнаха в широка усмивка.

Господин Беренгер затръшна външната врата, надявайки се да счупи някое стъкло, но не успя. Двамата нови продавачи, струва ми се, нищо не разбраха. След като беше работил тук трийсет години, на господин Беренгер му трябваше само един час, за да изчезне от магазина, а аз си мис­лех, че и от живота ми. Заключих се в кабинета на татко и на майка. Вместо да изисквам данни и да търся улики за подвизите на царя на джунглата, седнах и се разревах. На другия ден, вместо да изис­квам данни и да търся улики, предадох магазина на управителя и се върнах в Тюбинген, защото не исках да пропускам повече лекции на Косериу. Данни и улики.