Изповядвам

29

Адриа свали голям товар от плещите си благодарение на необщителната си майка, която беше мислила за неговата неспособност да се справя с практичните неща и от отвъдното бдеше над сина си както всички майки на света освен моята. Само като си помисля за това, се вълнувам, съзнавайки, че може би в някой момент майка ме е обичала. Сега вече знам със сигурност, че баща ми веднъж се възхити от мен, но съм убеден, че никога не ме е обичал. Аз бях просто още един предмет в славната му колекция. И този предмет се върна от Рим у дома с намерението да сложи ред, защото прекалено дълго се беше спъвал в кашоните с книги, пристигнали от Германия, които още стояха неотворени, запали лампата и биде светлина283. Извика Бернат да му помогне да създаде идеалния ред, сякаш Бернат беше Платон, а той – Перикъл, а апартаментът в Ешампле – оживеният град Атина. И така, двамата мъдри мъже решиха, че в кабинета ще стоят ръкописите, инкунабулите, които ще купи, чупливите предмети, книгите на родителите, плочите, партитурите и речниците, които ползва по-често, и разделиха долните от горните води, беше създадена небесната твърд с нейните облаци, отделена от морските води. В спалнята на родителите, която превърна в своя спалня, се побраха поезията и книгите по музика, раздели долните води, за да има и някое сухо място, и нарече сухото кътче с името земя, а водите нарече морета океани. В неговата детска стая, до шериф Карсън и смелия Черен орел, които стояха на вечна стража върху нощното шкафче, изпразниха, без да ги погледнат, всички лавици с книги, които му бяха правили компания като малък, и там се побраха книгите по история от зараждането на паметта до днес. А също географията и на земята се появиха дървета, семена покълваха и се превръщаха в трева и цветя.

– Какви са тези каубои?

– Не пипай!

Не посмя да му каже, че не е негова работа. Би било несправедливо. Каза само нищо, ще ги изхвърля някой друг ден.

– Хау.

– Какво?

– Срамуваш се от нас.

– Сега имам много работа.

Чух как шерифът, зад вожда арапахо, плю на земята презрително и предпочете да не се намесва.

Трите дълги коридора в апартамента бяха определени за художествената проза, подредена по езици. На нови безкрайни лавици, които поръча на Планас. В коридора към спалнята – романските езици. В коридора към антрето – славянски и скандинавски езици, в широкия коридор в дъното – германски и англосаксонски.

– Ама как можеш да четеш на толкова усукан език като този? – неочаквано попита Бернат, размахвайки „Пешчани сат“284 от Данило Киш.

– С търпение. Ако знаеш руски, сръбският не е толкова труден.

– Ако знаеш руски... – промърмори Бернат обиден. Остави книгата на мястото й и процеди през зъби: – Е, да, така е много лесно.

– В столовата ще сложим литературни есета и теория на литературата и изкуството.

– Трябва да махнеш или кристалните сервизи, или бюфета. – Посочи стените, без да каже нищо за бялото петно над бюфета. Адриа сведе очи и каза подарявам всички кристални сервизи на магазина. Нека ги продадат и да се радват. Печеля три чудесни стени. И бяха създадени рибите и морските твари и всички морски чудовища. А празното място, което беше оставил на стената манастирът „Санта Мария де Жери“ на Модест Уржел, се озова в компанията на Уелек, Уорън, Кайзер, Бърлин, Стайнър, Еко, Бенямин, Ингарден, Фрай, Канети, Люис, Фустер, Джонсън, Калвино, Мира, Тодоров, Магрис и други удоволствия.

– Колко езика знаеш?

– Не знам. Все едно. Ако знаеш няколко, винаги можеш да четеш на повече езици, отколкото си мислиш.

– Да, разбира се, тъкмо щях да кажа същото – Бернат, малко ядосан. Малко след това, докато изкарваха навън един мебел: – Не си ми казал, че учиш руски.

– Нито пък ти, че готвиш втория на Барток285.

– И откъде знаеш?

– Връзки. В стаята за гладене ще сложа...

– В стаята за гладене не пипай нищо. – Бернат, гласът на здравия разум. – Ще трябва да идва някой да бърше прах, да глади и тем подобни. И трябва да има собствено пространство.

– Аз ще върша това.

– Няма да стане. Наеми някого.

– Мога да готвя тортиля286, варен ориз, пържени яйца, макарони и други тестени продукти и всичко, каквото потрябва. Тортиля с картофи. Салати. Зеленчук с картофи.

– Говорим за по-висши дейности: гладене, шиене, чистене. И приготвяне на канелони или угоено пиле на фурна.

Каква досада. Но накрая послуша Бернат и нае една все още млада и енергична жена, казваше се Катерина. Идваше в понеделник, оставаше да обядва и поддържаше цялата къща без грешка. И гладеше. И готвеше. Беше като слънце сред толкова мрак.

– Вижте, в кабинета по-добре не влизайте. Ясно?

– Както вие кажете – каза тя на влизане и хвърли вещ поглед наоколо. – Но трябва да знаете, че този кабинет е развъдник на прах.

– Не чак дотам, хайде да не преувеличаваме...

– Развъдник на прах, пълен с онези сребристи буболечки, които се въдят в книгите.

– Не преувеличавай, Лола Чика.

– Катерина. Нека поне да бърша праха по старите книги.

– И дума да не става.

– Е, тогава позволете ми да мета и мия пода – Катерина се опитва да спаси някои аспекти на преговорите.

– Съгласен съм. Но не пипайте нищо на масата.

– И през ум не ми минава – излъга тя.

Въпреки добрите първоначални намерения, Катерина трябваше да съжителства с изящни изкуства и енциклопедии, които изпълваха стените без шкафове. Нямаше никаква полза да бърчи недоволно нос.

– Не виждате ли, че няма повече място? – Адриа, умоляващ.

– Ама вижте, апартаментът не е малък. Защо са ви толкова книги?

– За да ги ям.

– Жалко за този хубав дом, стените му изобщо не се виждат.

Катерина видя на какво е заприличала стаята за гладене и каза ще трябва да свикна да работя заобиколена от книги.

– Не се тревожи, Лола Чика. През деня те стоят мирни.

– Катерина – отвърна Катерина, като го гледаше изкосо, защото не беше сигурна дали я премята, или си е луд, та дрънка.

– А всичко това, което си донесъл от Германия, какво е? – попита един ден Бернат, като отвори недоверчиво с върха на пръстите капака на един кашон.

– Общо взето, филология и философия. И някое романче. Бьол, Грас, Фокнър, Ман, Льор287, Кап­ман288, Рот, такива работи.

– Къде искаш да ги сложиш?

– Философията – в антрето. Заедно с математиката и астрономията. А филологията и лингвистиката – в стаята на Лола Чика. Романите – всеки в съответния коридор.

– Хайде тогава, почваме.

– С кой оркестър искаш да свириш Барток?

– С моя. Ще поискам прослушване.

– Много добре, нали?

– Нека да видим дали ще стане. Трябва да поръчаш още лавици.

Поръча ги на Планас, който беше предоволен, защото бясното желание на Адриа да подрежда не стихваше. На четвъртия ден от Сътворението Катерина спечели важна победа, защото успя да измоли от Господа разрешение да избърше праха от всички книги в жилището освен в кабинета. И реши да идва и в четвъртък сутрин срещу скромно допълнително заплащане; така гарантираше, че поне веднъж в годината ще може да се чисти от прах всяка книга. Адриа каза както искаш, Лола Чика, ти знаеш по-добре от мен.

– Катерина.

– И понеже остава място, в стаята за гости – религия, теология, етнология и гръко-римски свят.

Това беше моментът, когато Господ раздели водите и изсуши земята и създаде моретата океани.

– Ще трябва да... Какво предпочиташ? Котка или куче?

– Не, не, нищо. – Сухо: – Нищо.

– Не искаш да ти осират къщата. А?

– Не, не е затова.

– Да, разбира се, щом ти казваш... – Бернат, иронично, оставяйки куп книги на пода. – Но ще е добре да си имаш домашно животно за компания.

– Не искам никой да ми умира. Разбрахме ли се? – отвърна, като подреждаше проза на славянски езици на втория ред пред тоалетната. И бяха създадени домашните и дивите животни, които населиха земята, и видя, че е добро.

И седнали на тъмния под в първия коридор, обзети от меланхолия, прегледаха детските книги:

– Я гледай, Карл Май. И аз имам поредицата.

– Виж: Салгари. Десет, не, дванайсет книги.

– И Верн. Аз имах Верн с гравюри на Доре.

– Къде го държиш?

– Кой знае къде.

– И Инид Блайтън. Много е слаба. Но съм ги чел трийсет пъти.

– Какво ще правиш с Тентен289?

– Не искам да хвърлям нищо. Но не знам къде да го сложа.

– Имаш още много място.

И Господ каза да, имам много място, но искам да продължавам да купувам книги, за да го запълвам. Проблемът е къде да сложа книгите на Карл Май и Жул Верн, разбираш ли? А Бернат отговори разбирам те. И видяха, че в тоалетната имаше място между шкафчето и тавана, и Планас, зарадван, им направи една здрава двойна лавица и всичките четива от детството отидоха да живеят там.

– Това няма ли да падне?

– Ако падне, ще дойда аз самият да го подпирам за вечни времена.

– Като Атлант.

– Не ви разбрах.

– Като кариатида.

– Е, не знам това. Но ви уверявам, че няма да падне. Можете да си серете спокойно. Извинете. Искам да кажа, бъдете спокоен.

– А в малката тоалетна – списанията.

– Одобрявам – каза Бернат, пренасяйки двайсет тона антична история по коридора с проза на романски езици към детската стая на Адриа.

– В кухнята – готварските книги.

– Трябва ли ти литература, за да си изпържиш едно яйце?

– Тези книги са на майка, не искам да ги изхвърлям.

И тъкмо да каже ще сътворя човека по мой образ и подобие, си помисли за Сара. За Лаура. Не, за Сара. Не, за Лаура. Не знам, но си помисли.

На седмия ден Адриа и Бернат си починаха и поканиха Текла да види делото на сътворението, а след посещението седнаха на креслата в кабинета. Текла, която вече беше бременна с Льоренс, се възхити от свършената работа и каза на мъжа си да видим дали някой ден ще решиш да си подредиш твоите неща вкъщи. Пиха чай от магазина на Муриа, беше прек­расен. Неочаквано Бернат скочи като ужилен.

– Къде държиш сторионито?

– В сейфа.

– Извади я. Трябва да излезе на въздух. И трябва да свириш, за да не й заглъхне гласът.

– Свиря. Гледам да си възстановя малко нивото. Свиря като вманиачен и започвам да обичам инструмента.

– Самата сториони те кара да я заобичаш – каза Бернат през зъби. – Звукът е невероятен.

– Нали свириш и на пиано? – Текла, с любопитство.

– Елементарно ниво. – И сякаш се оправдаваше: Като живееш сам, имаш много време за себе си.

Седем две осем нула шест пет. Виал беше единственият обитател на сейфа. Извади цигулката и му се стори, че беше побледняла от дългия престой в тъмницата.

– Горкичката. Защо не я сложиш в шкафа при инкунабулите?

– Добра идея. Но застрахователната компания...

– Майната им. Кой пък ще ти я открадне?

Адриа я подаде на своя приятел с жест, който трябваше да мине за тържествен. Изсвири нещо, му каза. И Бернат я настрои, ре-то се беше разсеяло, и изсвири двете фантазии на Бетовен така, че долавяхме оркестъра. Стори ми се, а и досега ми се струва, че свири изключително добре, сякаш животът далеч от мен му беше помогнал да добие зрялост, и си помислих, че когато Текла си отиде, ще му кажа малкия, ама защо не зарежеш тоя мерак да пишеш, като не знаеш как се пише, и да се посветиш на това, което толкова добре умееш да правиш, а?

– Не ме закачай – отговори му Бернат, когато осем дни по-късно му заговори за това. И Господ погледна делото си и каза, че е много добро, защото цялата вселена беше в дома му в една почти универсална десетична класификация. И каза на книгите растете и множете се и се разпръснете из цялата къща.

– Никога не съм виждала толкова голям апартамент – каза възхитена Лаура още преди да си свали палтото.

– Дай, свали си палтото.

– Нито толкова тъмен.

– Все забравям да отворя щорите. Почакай.

– Показа й най-представителната част от жилището и когато влязоха в кабинета, не можа да скрие гордостта си на притежател.

– Виж ти, това цигулка ли е?

Адриа я извади от шкафа и й я подаде. Личеше си, че момичето не знае какво да прави с инструмента. Тогава той го сложи под лупата и запали светлината.

– Чети тук вътре.

– Лауренциус Сториони Кремоненсис... – трудно, но с желание – ме направи хиляда седемстотин шейсет и четвърта година. Гледай ти. – Вдигна глава, възхитена. – Сигурно струва майка си и баща си.

– Предполагам. Не знам.

– Не знаеш? – С отворена уста му върна инструмента, сякаш пареше.

– Не искам да знам.

– Странен човек си, Адриа.

– Да.

Помълчаха известно време, без да знаят какво да си кажат. Това момиче ми харесва. Но винаги, когато съм с нея, мисля за теб, Сара, и се питам защо нашата любов, която беше вечна, се натъкна на толкова пречки. По онова време още не можех да разбера това.

– Свириш ли на цигулка?

– Ами... Само малко.

– Хайде, изсвири нещо.

– Уф...

Предположих, че Лаура не разбира кой знае колко от музика. Всъщност грешах – не разбираше нищо. Но тъй като още не знаех това, предложих й, по памет и като си измислях по малко, „Размишление“ от Таис290, което е много ефектно. Със затворени очи, защото не помнех много добре пръстовката и трябваше да се съсредоточа. А когато Адриа отвори очи, Лаура плачеше със сини, безутешни сълзи и ме гледаше така, сякаш бях някакъв бог или чудо, попитах я какво ти е, Лаура, а тя ми отговори не знам, мисля, че се развълнувах, защото почувствах нещо тук, и направи с ръка няколко кръга по корема си, отвърнах й това е от звука на цигулката, прекрасен е. Тя не можа да потисне едно ридание и чак тогава забелязах, че очите й са съвсем дискретно гримирани – гримът мъничко се беше разтекъл и беше много хубава. Но този път не бях я използвал както в Рим. Дойде, защото сутринта й бях казал искаш ли да дойдеш на освещаването на моя апартамент? А тя, май на излизане от лекция по гръцки, попита да не би да се местиш в друго жилище? Аз: не. А тя: купон ли ще правиш? Аз: не, просто въвеждам нов ред вкъщи и...

– Много хора ли ще дойдат?

– Страшно много.

– Кои?

– Ами ти и аз.

И дойде. А след риданието, което не можа да потисне, стоя известно време замислена, седнала на дивана, зад който бях прекарал часове наред като шпионин заедно с шериф Карсън и неговия храбър приятел.

На нощното шкафче по история и география стоеше на пост Черния орел. Когато влязохме, тя го взе, погледна го, смелият вожд арапахо не се оплака и тя се обърна да ми каже нещо, но Адриа се престори, че не е забелязал, и я попита нещо незначително. Целунах я. Целунахме се. Беше нежна. После я изпратих до тях, убеден, че греша с това момиче и вероятно я наранявам. Но още не знаех защо.

Или знаех, разбира се. Защото в сините очи на Лаура търсех твоите тъмни очи на бегълка, а това никоя жена не може да ми прости.

283 Алюзия към Битие, 1:3. – Б. пр.

284 Става дума за романа Peščanik („Пясъчен часовник“) на сръбския писател Данило Киш. – Б. пр.

285 Става дума за Концерт за цигулка № 2 от Бела Барток. – Б. р.

286 Омлет с картофи и лук. – Б. пр.

287 Микел Льор (1894–1966) – каталонски писател. – Б. пр.

288 Мария Аурелия Капман (1918–1991) – каталонска писателка. – Б. пр.

289 Става дума за „Приключенията на Тентен“ – поредица комикси на белгийския художник Жорж-Проспер Реми, известен под псевдонима Ерже. – Б. р.

290 Интермецо от операта „Таис“ на Жул Масне. – Б. пр.