Изповядвам

* * *

Бяха допринесли късно следобед безпорядъкът в спалнята да стане хаотичен. Прекараха цял час в леглото, загледани в тавана. Лаура разгледа медальона на Адриа.

– Защо го носиш винаги?

– Просто така.

– Но ти не вярваш в...

– За да си спомням.

– Какво да си спомняш?

– Не знам.

Тогава звънна телефонът. Звънеше на нощното шкафче от страната на Лаура. Спогледаха се, сякаш се питаха един друг, в някакво гузно мълчание, дали чакат обаждане. Лаура не помръдна, сложила глава на гърдите на Адриа, и двамата слушаха как телефонът продължаваше монотонно да звъни, да звъни, да звъни. Адриа погледна косите на Лаура, очаквайки тя да се раздвижи. Никакво движение. Телефонът продължи да звъни.