Изповядвам

* * *

От стратегическа гледна точка беше много доб­ре, че войските на Тройния съюз се сблъскаха помежду си: Турция се опълчи срещу Германия в дома на маестро Манлеу. Това беше добре дошло за Антантата, която имаше време да ближе раните си и да започне да мисли конструктивно за Сара. Според хрониките битката между бившите съюз­ници била кървава и жестока и виковете се чували от вътрешния двор на къщата на маестро Манлеу. Тя му казала всичко, което бе премълчавала през годините, и го обвинила, че не е съумял да задържи едно момче с бръмбари в главата, но с изключителен интелектуален потенциал.

– Хайде сега, не преувеличавайте.

– Синът ми е свръхнадарен. Не го ли знаехте? Не сме ли говорили достатъчно за това?

– В този дом има и е имало само един свръхнадарен, госпожо Ардевол.

– Моят син имаше нужда от ръка, която да го приласкае. Вашето его, господин Манлеу...

– Маестро Манлеу.

– Виждате ли? Вашето его не ви позволява да видите ясно реалността. Налага се да преразгледаме финансовото споразумение.

– Не е справедливо. Вината е у вашия свръхнадарен син.

– Не се правете на интересен, защото ставате жалък.

Тук минали направо на обидите (негроидна, циганка, подла, обратна, студена, арогантна, отвратителна, тъпа, надменна, отблъскваща, омразна и високомерна, от едната страна. От другата – само жалък.)

– Какво ми казахте?

– Жалък. – Доближавайки лицето си до неговото. – Жа-лък!

– Само това липсваше, да ме обиждате. Ще ви дам под съд.

– За мен ще бъде удоволствие да ви хвърля на моите адвокати. Сега вече няма да ви платя и следващия месец. Можете да си... Аз... Аз ще се обърна към Йехуди Менухин.

Казват, че стигнали до ръкопашен бой, той й заявил, че Менухин е посредственост на два крака и ще й излезе десет пъти по-скъпо, а тя тръгнала към вратата, следвана от възмутения Манлеу, който повтарял знаете ли как преподава Менухин? Знаете ли как преподава?

Когато чу трясъка на вратата на дома на Манлеу, която тя самата бе затръшнала яростно, Карме Боск вече знаеше, че с мечтата й да направи от Адриа най-добрия цигулар на света завинаги е свършено. Колко жалко, Лола Чика. Аз казах на Бернат, че ще свикне, и му обещах да свирим заедно, когато пожелае, вкъщи или у тях, където поиска. Тогава взех да дишам спокойно и да мисля за теб без никакви пречки.