Изповядвам

18

– Майко.

– Какво? – Без да вдига глава от документите, които преглеждаше на писалището за четене на документи и ръкописи.

– Чуваш ли ме?

Но тя четеше жадно финансовите доклади на Катурла, човека, когото бе избрала, за да сложи ред в магазина. Знаех, че не ме слуша, но беше сега или никога.

– Отказвам се от цигулката.

– Много добре.

И продължи да чете докладите на Катурла, които, както изглежда, бяха завладяващи. Когато излизаше от кабинета, със студена пот в душата, Адриа чу как се сгъваха очилата, които майка му си беше свалила: щрак-щрак. Сигурно го гледаше. Адриа се обърна. Да, гледаше го с очилата в едната ръка, в другата стискаше снопче книжа.

– Какво каза?

– Че се отказвам от цигулката. Ще завърша седми курс и ще престана да уча цигулка.

– Избий си го от главата.

– Решил съм.

– Малък си да решаваш тези въпроси.

– Напротив.

Майка остави доклада Катурла и стана. Сигурен съм, че си мислеше как баща ми би се справил с такава проява на бунт. Като начало заговори с тих, интимен, заплашителен тон.

– Ще си вземеш изпитите за седми курс, после ще си вземеш изпитите за осми, после ще изкараш двугодишния курс по виртуозност и когато му дойде времето, ще отидеш в „Джулиърд Скул“186 или където решим с маестро Манлеу.

– Майко, не искам да живея живота на елитен цигулар.

– Защо?

– Не ме прави щастлив.

– Не сме дошли на този свят, за да бъдем щастливи.

– Аз – да.

– Маестро Манлеу казва, че имаш талант.

– Маесто Манлеу ме презира.

– Маестро Манлеу се държи така, за да те приш­пори, защото понякога изглежда, че във вените ти не тече кръв.

– Това е моето решение. Ако не ти харесва, твоя работа – осмелих се да кажа.

Това беше обявяване на война. Но нямаше никакъв друг начин. Излязох от кабинета на баща ми, без да поглеждам назад.

– Хау.

– Да?

– Вече може да изрисуваш лицето си с цветовете на воина, който влиза в битка. Черно и бяло от устата до ушите и две жълти черти от горе до долу.

– Не се занасяй, че целият треперя.

И Адриа се затвори в стаята си, решен да не отстъпва ни на педя. На война като на война.

Много дни наред вкъщи се чуваше само гласът на Лола Чика, която единствена гледаше да поддържа някаква привидност на нормален живот. Майка, винаги в магазина, аз, в университета, на вечеря мълчание, двамата загледани в чиниите си, а Лола Чика гледаше ту нея, ту мен. Беше много тежко и толкова непоносимо, че в продължение на няколко дни кризата с цигулката помрачи радостта, че отново съм те срещнал.

Бурята се разрази в деня, в който имах урок при маестро Манлеу. Сутринта, преди да изчезне на път за магазина, майка ми проговори за пръв път от цяла седмица. Без да ме гледа, сякаш баща ми току-що беше умрял:

– Вземи сторионито за урока.

Пристигнах в дома на маестро Манлеу с Виал и както вървяхме по коридора към студиото, чух гласа му, този път сладникав, казваше ми можем да видим друг вид репертоар, който повече ти харесва. Нали, драги?

– Когато свърша седми курс, ще престана да уча цигулка. Разбраха ли ме добре всички? Имам други приоритети в живота.

– Всеки ден от твоя живот ще се разкайваш за това, че си взел погрешно решение (майка).

– Страхливец (Манлеу).

– Не ме оставяй сам, малкия (Бернат).

– Негроид (Манлеу).

– Ама ти свириш по-добре от мен! (Бернат).

– Педал (Манлеу).

– А часовете, които си посветил на цигулката? На вятъра ли отиват? (майка).

– Капризен циганин (Манлеу).

– А какво искаш да правиш? (майка).

– Да уча (аз).

– Можеш да го съчетаеш с цигулката, нали? (Бернат).

– Какво да учиш? (майка).

– Копеле (Манлеу).

– Обратен (аз).

– Внимавай, че те зарязвам (Манлеу).

– Знаеш ли всъщност какво искаш да учиш? (майка).

– Хау (Черния орел, смелият вожд арапахо).

– Ей, питам те какво искаш да учиш. Медицина ли? (майка).

– Неблагодарник (Манлеу).

– Е, прекаляваш, Адриа, хайде! (Бернат).

– История (аз).

– Ха! (майка).

– Какво? (аз).

– Ще умреш от глад. И от скука (майка).

– История!? (Манлеу).

– Да (майка).

– Ама историята... (Манлеу).

– Да, да... Какво ще ми разправя на мен (майка).

– Предател!! (Манлеу).

– Освен това искам да уча философия (аз).

– Философия? (майка).

– Философия? (Манлеу).

– Философия? (Бернат).

– Още по-зле (майка).

– Защо да е още по-зле? (аз).

– Щом е така, поне стани адвокат (майка).

– Не. Мразя нормативната уредба на живота (аз).

– Ебати какъв си сноб (Бернат).

– Противоречиш заради самото противоречие. Такъв си си, нали? (Манлеу).

– Искам да разбера човечеството, като изучавам културната му еволюция (аз).

– Сноб си, вече ти го казах. Отиваме ли на кино? (Бернат).

– Давай, отиваме. Къде? (аз).

– В „Публи“ (Бернат).

– Не те разбирам, сине (майка).

– Безмозъчен (Манлеу).

– История, философия... Не виждаш ли, че за нищо не служат? (майка).

– Майко, не говори така!... Скандализираш ме (аз).

– История, философия... Не виждаш ли, че за нищо не служат? (Манлеу).

– Вие какво разбирате! (аз).

– Арогантен тип! (Манлеу).

– А музиката? За какво служи? (аз).

– Ще печелиш много пари, погледни го от тази страна (Манлеу).

– История, философия... Не виждаш ли, че за нищо не служат? (Бернат).

– Tu quoque?187 (аз).

– Какво? (Бернат).

– Нищо (аз).

– Хареса ли ти филма? (Бернат).

– Дда (аз).

– Дда или да? (Бернат).

– Да (аз).

– За нищо не става! (майка).

– На мен ми харесва (аз).

– А магазина? Искаш ли да се заемеш с магазина? (майка).

– Ще говорим за това по-нататък (аз).

– Хау (Черния орел, смелият вожд арапахо).

– Не сега, ебати, много си досаден (аз).

– Освен това искам да уча езици (аз).

– Английският ти е достатъчен (Манлеу).

– Какви езици? (майка).

– Да усъвършенствам латинския и гръцкия. И да започна иврит, арамейски и санскрит (аз).

– Хайде пак! Каква досада... (майка).

– Латински, гръцки и какво още? (Манлеу).

– Иврит, арамейски, санскрит (аз).

– Главата ти не е наред, хубавецо (Манлеу).

– Зависи (аз).

– Момичетата в самолетите говорят английски (Манлеу).

– Какво? (аз).

– За да отидеш до Ню Йорк със самолет, за да изнесеш един концерт, уверявам те, не ти трябва арамейски (Манлеу).

– Говорим на различни езици, маестро Манлеу (аз).

– Отвратителен тип! (Манлеу).

– По-добре да престанете да ме обиждате (аз).

– Сега разбирам! Аз съм прекалено труден пример за подражание за теб (Манлеу).

– Не, откъде-накъде! (аз).

– Какво означава не, откъде-накъде? А? Какво искаш да кажеш с това не, откъде-накъде? (Манлеу).

– Казал съм каквото съм казал (аз).

– Студен, арогантен, отвратителен, тъп, горделив, отблъскващ, омразен, високомерен! (Манлеу).

– Много добре, както искате (аз).

– Казал съм каквото съм казал (Манлеу).

– Бернат (аз).

– Какво? (Бернат).

– Да отидем ли да се разходим край вълнолома? (аз).

– Хайде (Бернат).

– Ако бащата ти можеше да надигне глава от гроба! (майка).

Съжалявам, но когато майка в разгара на битката каза това, не можах да се сдържа и се разсмях гръмогласно и пресилено. Знам, че Лола Чика, която слушаше всичко от кухнята, също едва сподави усмивката си. Майка, пребледняла, много късно осъзна какво е казала. Всички бяхме изтощени и го оставихме без коментар. Беше седмият ден от военния конфликт.

– Хау (Черния орел, смелият вожд арапахо).

– Уморен съм (аз).

– Съгласен съм. Но да знаеш, че сте започнали изтощителна окопна война, като Първата световна; искам само да си дадеш сметка, да осъзнаеш, че се биеш на три фронта (Черния орел, смелият вожд арапахо).

– Имаш право. Но знам, че не искам да ставам елитен цигулар (аз).

– Преди всичко не бъркай тактика със стратегия (Черния орел, смелият вожд арапахо).

Шериф Карсън изплю сдъвкания тютюн на земята и каза ти не се предавай, дръж се. Ако искаш цял живот да си четеш, ти си решаваш, ти с твоите книги. А другите да вървят на майната си.

– Благодаря, Карсън (аз).

– Моля (шериф Карсън).

Беше седмият ден и всички отидохме да си легнем, уморени от толкова напрежение и с желание да постигнем примирие. Онази нощ започнах да сънувам Сара.

186 Висше училище за драма, танц и музика в Ню Йорк. – Б. р.

187 И ти ли? (лат.) – алюзия към думите „И ти ли, сине“, които Юлий Цезар произнесъл, когато видял сред своите убийци Марк Брут. – Б. пр.