Изповядвам

* * *

– Виждаш ми се умърлушен.

– След три години изучаване на теология – каза замислен Ардевол – още не съм отгатнал какво наистина те интересува. Учението за благодатта?

– Не ми отговори на въпроса – настоя Морлен.

– Не беше въпрос. Правдоподобието на християнското откровение?

Морлен не отговори и Феликс Ардевол настоя:

– Защо следваш в Грегорианския университет, след като теб теологията не те...

Двамата се бяха отдалечили от върволицата студенти, които се връщаха от университета в общежитието. За двете години, през които бе изучавал христология28 и сотириология29, метафизика I, метафизика II и Божествено откровение и бе получавал остри упреци от най-взискателните професори, най-вече от Левински по Божествено откровение, според когото Феликс Ардевол не напредваше в тази материя съгласно очакванията, които бе събудил у всички, Рим не се бе променил много. Въпреки войната, която разтърсваше Европа, градът не беше отворена рана; само бе обеднял още повече. Междувременно студентите от Папския университет продължаваха занятията си, чужди на конфлик­та и драматичните му последици. Почти всички. И постигаха мъдрост и добродетели. Почти всички.

– А теб?

– Теодицеята30 и първородният грях вече не ме интересуват. Не желая повече оправдания. Трудно ми е да приема, че Бог позволява злото.

– От месеци вече подозирах това.

– И ти ли?

– Не, подозирах, че прекалено много задълбаваш. Вземи да наблюдаваш света като мен. Във факултета по канонично право много се забавлявам. Правни отношения между Църквата и гражданското общество, църковни санкции, църковно имущес­тво, харизма на институтите за богопосветен живот, каноничен обичай...

– Какви ги говориш!

– Да се изучават умозрителни дисциплини, е загуба на време. Най-лесни са тези, които са свързани с правната уредба.

– Не, не! – възкликна Ардевол. – На мен ми харесва арамейският, вълнувам се, като разглеждам ръкописи и откривам морфологичните отлики между бохтанския новоарамейски и барзанския еврейско-арамейски. Или търся произхода на койсанджаксурат31 или на млахсо32.

– Знаеш ли? Не знам за какво ми говориш. В един и същи университет ли следваме? В същия факултет? И двамата ли се намираме в Рим? А?

– Няма значение. Стига патер Левински да не ми е професор, бих искал да знам всичко известно за халдейски, вавилонски, самаритански, за...

– И за какво може да ти послужи?

– На теб за какво ти служи да знаеш разликата между неконсумиран, консумиран, законен, предполагаем, действителен и нищожен брак?

Двамата прихнаха да се смеят насред Виа дел Семинарио. Една жена, облечена в тъмни дрехи, погледна малко стреснато младите духовници, които вдигаха шум и нарушаваха най-елементарните норми на благоприличие.

– Защо си умърлушен, Ардеволе? Това вече е въп­рос.

– А ти дълбоко в себе си от какво се интере­суваш?

– От всичко.

– И от теология?

– Тя е част от цялото – отговори Морлен, вдигнал ръце, сякаш се канеше да благослови Казанатската библиотека33, както и двайсетината минувачи, които се разхождаха пред тях, без нищо да подозират. Втурна се напред, така че Феликс едвам го настигна.

– Виж Европейската война – продължи Морлен, сочейки енергично към Африка. После заговори по-тихо, сякаш се боеше от шпиони.

– Италия трябва да поддържа неутралитет, защото Тройният съюз е само пакт за отбрана – каза Италия.

– Ние, съюзниците, ще спечелим войната – отговори l’Entente Cordiale34.

– Аз не се ръководя от други интереси освен дадената дума – заяви Италия с достойнство.

– Обещаваме ти историческите територии Трентино, Истрия и Далмация.

– Повтарям – настоя Италия с още повече достойнство, забелвайки очи, – честната позиция на Италия е неутралитетът.

– Да, но ако се присъединиш днес, а не утре, нали така? Ако се присъединиш днес, ще получиш целия пакет исторически територии: Алто Адидже, Трентино, Венеция, Джулия, Истрия, Фиуме, Ница, Корсика, Малта и Далмация.

– Къде трябва да подпиша? – отговори Италия. И извика с блеснали очи: – Да живее Антантата! Смърт на централноевропейските империи! Ето, Феликс, това е политиката. И на едните, и на другите.

– А големите идеали?

Сега Феликс Морлен се спря и погледна към небето, готов да произнесе крилата фраза.

– Международната политика не са големите международни идеали, а големите международни интереси. Италия добре е разбрала това: веднага щом застана на страната на добрите, а това сме ние, атакува Трентино, за да съсипе този божи дар от гори, последва контраатака, битка при Капорето, триста хиляди убити, Пиаве, разкъсване на фронта при Виторио Венето, примирие в Падуа, създаване на Кралството на сърби, хървати и словенци, изобретение, което няма да просъществува и два месеца, макар и да го нарекат Югославия, и пророкувам, че историческите територии са примамката, която сега съюзниците ще скрият. А Италия ще остане с пръст в устата. И тъй като всички ще продължат да се карат, войната няма да свърши окончателно. Ще чакаме истинския враг, който още не се е събудил.

– И кой е той?

– Болшевишкият комунизъм. Ако ли не, ще си говорим след няколко години.

– Откъде научаваш всичко това?

– Чета вестници, слушам подходящите хора. Това е изкуството на успешните връзки. Само ако знаеше колко жалка е ролята на Ватикана в тия дела...

– А кога учиш за духовното въздействие на тайнствата върху душата или за учението за благодатта?

– Освен това уча, скъпи Феликс. Подготвям се да стана добър служител на Църквата. В Църквата трябва да има и теолози, и политици и даже някой илюминат като теб, който да разглежда света под лупа. Защо си умърлушен?

Известно време повървяха мълчаливо, с наведени глави, всеки потънал в мислите си. Неочаквано Морлен спря и каза нееее!

– Какво?

– Знам какво ти става! Сега разбрах защо си умърлушен.

– А, така ли?

– Влюбен си.

Феликс Ардевол-и-Гитерес, студент четвърти курс в Папския грегориански университет в Рим, спечелил голямата награда за първите две учебни години от своето блестящо следване, отвори уста да протестира, но отново я затвори. Представяше си как в понеделник след Възкресение Господне, след великденската ваканция, няма да има работа, тъй като беше подготвил изложението си върху Джамбатиста Вико, verum et factum reciprocantur seu convertuntur35, и мислеше върху невъзможността да се обхване цялото, за разлика от Феликс Морлен, този анти-Вико, който сякаш разбираше всички странни явления в обществото, когато пресече Пиаца ди Пиетра и я видя за трети път. Прек­расна. Трийсетина гълъба образуваха преграда между двамата. Приближи се, тя, с малко пакетче в ръка, му се усмихна и тогава светът стана по-бляскав, по-чист и великодушен, и той си помисли съвсем логично: такава красота не може да бъде дело на дявола. Красотата е божествена, следователно ангелската усмивка също е божествена. И си спомни как, когато я видя за втори път, Каролина помагаше на баща си да разтовари каруцата пред магазина. Нима трябваше да носи на крехките си плещи грубите дървени щайги, препълнени с ябълки? Той не можеше да го позволи, затова й помогна и двамата мълчаливо, с ироничното съучастие на мулето, което дъвчеше слама, свалиха три щайги, той, загледан в необозримия пейзаж на очите й, без да сваля поглед към улея в деколтето, а в това време магазинът на Саверио Амато потъна в тишина, защото никой не знаеше какво се прави, когато един патер от университета, един свещеник, един семинарист си запретне светото расо и се хване да разтоварва като хамалин, и гледа дъщеря ти с такъв тъмен поглед. Три щайги с ябълки, божи дар по време на война; три вълшебни минути до красотата, а пос­ле хвърли поглед наоколо и осъзна, че се намира в магазина на синьор Амато, каза добър вечер и си тръгна, без да посмее да я погледне, а майка й излезе и, ще не ще, сложи две червени ябълки в ръцете му, което го накара да се изчерви, защото му мина през ума, че са като прекрасните гърди на Каролина.

Спомняше си и кога я видя за първи път, Каролина, Каролина, Каролина, най-хубавото име на света, едно тогава безименно момиче, което вървеше пред него и в този миг изкълчи глезена си, извика от болка, горкото, и за малко да падне на земята. Той беше с Драго Градник, който за две години след постъпването във Факултета по теология беше пораснал с близо половин педя и с три-четири килограма телесна маса, а от три дни живееше единствено за онтологичното доказателство на свети Анселм Кентърбърийски36, сякаш на света нямаше нищо друго, което да докаже съществуването на Бога, например красотата на това прелестно създание. Драго Градник не можеше да забележи, че изкълченият глезен явно много я болеше, а Феликс Ардевол нежно хвана за глезена прекрасната Адалайза37, Беатриче, Лаура, за да й помогне да го положи на земята, и в мига, в който хвана крачето, електрически ток, по-силен от волтовите дъги на световното изложение, протече по гръбнака му и докато я питаше li fa mal, signorina38, изпита неудържимо желание да я притисне в прегръдките си и да я обладае на мига, за първи път в живота си почувствал такова неустоимо, болезнено, безмилостно и разтърсващо сексуално желание. Междувременно Драго Градник гледаше в друга посока, потънал в мисли за свети Анселм и за други, по-рационални пътища за доказване съществуването на Бога.

– Тi fa male?39

– Grazie, grazie mille, padre40… – каза сладкият глас на момичето с необятните очи.

– Ако Бог ни е дал разум, значи вярата може да върви редом с разсъждението. Нали, Ардеволе?

– Come ti chiami41 (прекрасна моя нимфо)?

– Carolina, padre. Grazie.

Каролина, чудно хубаво име, не би могла да се казваш другояче, любов моя.

– Ti fa ancora male42, Carolina (безупречна красота)? – попита отново, притеснен.

– Разумът. Чрез разума към вярата. Това ерес ли е? А, Ардеволе?

Трябваше да я остави седнала на пейката, защото нимфата, силно изчервена, уверяваше, че майка й скоро ще мине оттук, и когато двамата студенти продължиха разходката си, когато Драго Градник, с носовия си латински, допускаше, че може би свети Бернар43 не е всичко в този живот, а онази лекция на Теяр дьо Шарден44 сякаш ни подканя да мислим, тогава осъзна, че поднася ръка към лицето си, опит­вайки се да долови следи от аромата на кожата на богинята Каролина.

– Влюбен, аз? – Погледна Морлен, който го наб­людаваше с насмешка.

– Имаш всички симптоми.

– Ти откъде знаеш?

– Вече съм минал през това.

– И как успя да си го избиеш от главата? – Тревога в гласа на Ардевол.

– Не си го избих от главата. Легнах му отгоре, докато влюбването свърши, и точка.

– Не ме скандализирай.

– Такъв е животът. Грешник съм и се разкайвам.

– Влюбването е безкрайно, никога не свършва. Аз не бих могъл...

– Боже мой, колко си зле, Феликс Ардеволе!

Ардеволе не отговори. Пред него – трийсетина гълъба, понеделник след Възкресение Христово, на Пиаца ди Пиетра. Напиращото желание го понесе през скупчените гълъби, стигна до Каролина и тя му подаде пакетчето.

– Il gioeillo dell’Africa45 – изрече нимфата.

– А откъде знаеш, че аз...

– Всеки ден минавате оттук. Всеки ден.

В този момент – Свето Евангелие от Матея: 27:51. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; 27:52, и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха.

Тайна Божия и на Въплътеното Божие Слово.

Тайна на Дева Мария Богородица.

Тайна на християнската вяра.

Тайна на Църквата човешка и несъвършена; божествена и вечна.

Тайна на любовта на една млада жена, подарила ми пакетче, което вече два дни стои на масата в петдесет и четвърта килия, на третия ден се осмелих да отворя само външната обвивка. Една затворена кутийка. Боже мой! Намирам се на ръба на бездна.

28 Раздел от догматическото богословие – учение за Богочовека Иисус Христос. – Б. р.

29 Раздел от догматическото богословие – учение за спасението на човека. – Б. р.

30 Общо название на религиозно-философските учения, стремящи се да примирят идеята за всемогъществото на Бога с наличието на зло в света. – Б. р.

31 Новоарамейски диалект, който се говори в град Кой Санджак, Североизточен Ирак. – Б. пр.

32 Новоарамейски диалект, който се говори в Югоизточна Турция. – Б. пр.

33 Biblioteca casanatense – голяма публична библиотека в Рим, основана през 1701 г. от доминикански монаси. – Б. р.

34 Сърдечното съглашение (фр.) – съглашение, подписано между Великобритания и Франция през 1904 г., което поставя началото на Антантата. – Б. р.

35 Истинното и направеното са взаимозаменяеми (лат.) – принцип, изложен от италианския философ Джамбатиста Вико (1668–1744) в труда „Новата наука“. – Б. р.

36 Средновековен теолог и философ, представител на схоластичния реализъм (1033–1109). – Б. р.

37 Абатиса Адалайза, любовница на граф Арнау от каталонската „Легенда за граф Арнау“. – Б. пр.

38 Боли ли ви, госпожице? (ит.). – Б. пр.

39 Боли ли те? (ит.). – Б. пр.

40 Благодаря, хиляди благодарности, падре (ит.). – Б. пр.

41 Как се казваш? (ит.). – Б. пр.

42 Още ли те боли? (ит.). – Б. пр.

43 Вероятно става дума за френския богослов мистик Бернар от Клерво (1090–1153). – Б. р.

44 Пиер Теяр дьо Шарден (1881–1955) – френски палеонтолог, теолог и философ, стремил се да преосмисли християнското учение от позициите на научния еволюционизъм. Неговите възгледи оказват значително влияние сред научните кръгове, въпреки че поради забрана за публикуване приживе статиите и лекциите му са се разпространявали само чрез преписи. – Б. р.

45 Медальонът от Африка (ит.). – Б. пр.