Изповядвам

21

Никое изкуство не е било култивирано и усъвършенствано от софистиката така системно, както ораторското. Сара. В ораторското изкуство софистиката вижда идеалния инструмент, чрез който да властва над хората. Сара, защо не си искала да имаш деца? Благодарение на софистиката и на нейната реторика публичните речи се превръщат в литература, тъй като човекът започва да ги възприема като произведения на изкуството, достойни да бъдат съхранени в писмена форма. Сара. Оттогава насам обучението по ораторско майсторство става задължително за кариерата на държавника, но реториката е включила в своята сфера на влияние прозата изобщо и най-вече историографията. Сара, за мен ти си загадка. Така може да се разбере защо в IV век водещо място в литературата има прозата, а не поезията. Любопитно. Но логично.

– Мамка му, пич, къде се губиш, никъде не мога да те намеря!

Адриа вдигна глава от книгата на Нестле211, в която се беше вглъбил, отворена на петнайсета глава, за Исократ212 и новото възпитание, и сякаш му беше трудно да фокусира погледа си, няколко секунди не можеше да види лицето, влязло в конуса на светлината от зеления абажур в университетската библиотека. Някой помоли за тишина и Бернат трябваше да понижи глас, после седна на отсрещния стол и каза вече цял месец Адриа го няма, не, излезе, не знам къде е отишъл, Адриа? По цял ден е навън. Какво става?... И у вас не знаят къде си се запилял!

– Нали виждаш. Уча.

– Какви ги дрънкаш, аз по цели часове вися тук.

– Ти?

– Да. Запознавам се с хубави момичета.

Трудно му беше да напусне четвърти век преди Христа, още повече когато Бернат искаше да го измъкне оттам, за да го упреква.

– Всичко наред ли е?

– Коя е тази мадама, дето казват, че се е лепнала като кърлеж за теб?

– Кой казва?

– Всички. Женсана даже ми я описа: тъмна права коса, слаба, тъмни очи, студентка по изящни изкуства.

– Тогава знаеш всичко...

– Да не е тази от Двореца на музиката? Която ти казваше „Адриа Незнамкойси“?

– Би трябвало да се радваш, не е ли така?

– Ебати историята, сега се оказва, че си влюбен.

– Ще бъдете ли така любезни да млъкнете?

– Извинете. – Към Бернат: – Излизаме ли?

211 Вилхелм Нестле (1865–1959) – немски елинист, автор на трудове по история на древногръцката философия, между които „История на гръцкия дух“, от която по-горе се цитира дос­ловно началото на ХV глава. – Б. р.

212 Древногръцки оратор, политически мислител и възпитател (436–338 пр.Хр.). – Б. пр.