Изповядвам

* * *

– Кажете ми какво точно искате, господин Ардевол.

Трябваше ми известно време, за да подредя неподдаващите се на подреждане мисли. Тишината в работилницата на Пау Улястрес ми помогна да се успокоя. И накрая казах тази цигулка е била открадната по време на Втората световна война. От един нацист. Струва ми се, че е била плячкосана в самия Аушвиц.

– Охоо.

– Да. И поради обстоятелства, които в случая нямат значение, от години принадлежи на моето семейство.

– И вие искате да я върнете – изпревари го лютиерът.

– Не! Или да, не знам. Но искам да знам от кого са я отнели. Кой е бил предишният собственик. И тогава ще говорим.

– Ако предишният собственик е попаднал в Аушвиц...

– Съгласен съм. Но трябва да има все някой роднина, нали?

Пау Улястрес взе цигулката и започна да свири фрагменти от една партита на Бах, не си спомням точно коя. Дали беше третата? Имах чувството, че съм мръсен, защото от доста дълго не бях до теб и когато накрая застанах пред теб, взех ръката ти и ти казах правя постъпки, за да я върна, Сара, но засега не се справям. Искам да я върна на истинския собственик, а не на някой измамник. И лютиерът изрично ме посъветва господин Ардевол, бъдете много внимателен, не избързвайте. Има много безсрамници, които се ровят в подобни истории. Разбираш ли ме, Сара?