Изповядвам

* * *

Пред магарето и касапските ченгели, които бяха продупчили плътта му и разкъсали сухожилията му, доктор Жозеп Шаром от Жирона призна, да, да, да, за бога, аз направих това, аз ги купих от онзи мъж, както казвате, да, да, но спрете, за бога.

– А какво направи с тях? – брат Микел от Сускеда, седнал пред магарето, опитвайки се да не гледа капещата кръв.

– Не знам. Каквото вие кажете, но смилете се, не дърпайте повече, че...

– Внимавайте, че ако припадне, свършено е с показанията.

– И какво от това? Той вече си призна.

– Много добре, но после ти ще говориш с брат Николау, да, ти, рижият, и ще му кажеш, че през цялото време, докато е траело изтезанието, обвиняемият само е спал, и уверявам те, че той самият ще ви качи на магарето с обвинението, че слагате прът в колелото на божественото правосъдие. И двамата. – Вбесен: – Нима не познавате Негово Превъзходителство?

– Господине, ама ние...

– Да. А аз ще водя протокола по време на вашите изтезания. Хайде, размърдайте се.

– Давай, хвани го за косата, така. Хайде пак: какво направи с осветените хостии? Чуваш ли ме? А? Ей, Шаром, ай да ти сера на...

– Да не чувам мръсни думи в сградата на Светата инквизиция – възмути се брат Микел. – Дръжте се като добри християни.