Изповядвам

17

Да завърши образование и да напусне колежа, беше истинско облекчение. Бернат бе завършил предната година и се отдаваше телом и духом на цигулката, макар че се бе записал да следва литература без особена убеденост. Адриа влезе в университета, като си мислеше, че от сега нататък всичко ще бъде по-лесно. Но се натъкна на много пукнатини и бодливи храсталаци. Сблъска се и с посредствеността на студентите, които се плашеха от Вергилий и изпадаха в паника от Овидий. А и полицията във факултета. Революцията в аудиториите. По едно време се сприятелих с някой си Женсана, който много се интересуваше от литература и остана със зяпнала уста, когато на въпроса му с какво искам да се занимавам, отговорих с история на идеите и културата.

– Ей, Ардевол, никой не казва, че иска да стане историк на идеите.

– Аз казвам.

– За пръв път чувам такова нещо. Виж ти. История на идеите и културата. – Погледна ме недоверчиво. – Будалкаш ме, нали?

– Не, искам всичко да знам. Каквото се знае сега и каквото се е знаело преди. И защо се е знаело или не се е знаело. Разбираш ли ме?

– Не.

– А ти какъв искаш да станеш?

– Не знам – отговори Женсана. Махна неопределено с ръка близо до челото си. – Главата ми е пълна с бръмбари. Но все нещо ще направя, ще видиш.

Три красиви момичета със смях минаха покрай тях на път за лекцията по гръцки. Адриа погледна часовника и направи знак за довиждане на Женсана, който все още се опитваше да проумее какво ли ще е това историк на идеите и културата. Последвах веселите красиви момичета. Преди да вляза в аудиторията, се обърнах. Женсана все още размишляваше над бъдещето на Ардевол. След няколко месеца в един много студен следобед Бернат, който беше в осми курс по цигулка, ме помоли да отидем заедно в Двореца на музиката да слушаме Яша Хайфец. Било единствена възможност и маес­тро Масиа179 му разказал, че въпреки нежеланието на Хайфец да свири в страна с фашистки режим, настойчивостта на маестро Толдра го убедила.

Адриа, който по отношение на повечето неща от живота все още не беше загубил девственост, обсъди това с маестро Манлеу след един изтощителен урок по унисон, а маестрото, след няколко секунди размисъл, каза, че не познава по-студен, арогантен, отвратителен, тъп, горделив, отблъскващ, омразен и високомерен цигулар от Яша Хайфец.

– Ама свири ли хубаво, маестро?

Маестро Манлеу гледаше партитурата, без да я вижда. С цигулка в ръка изсвири машинално едно пицикато и погледна напред. След много дълга пауза:

– Той е самото съвършенство.

Може би усети, че току-що казаното бе излязло от дълбините на душата му и се опита да го посмекчи.

– След мен той е най-добрият жив цигулар. – Удар с лъка по стойката. – Хайде, почваме отначало.

179 Жоан Масиа-и-Пратс (1890–1969) – каталонски цигулар и композитор. – Б. р.