Изповядвам

Бележка за преводача

Мая Генова завършва испанска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1970 г., а през периода 1994–1996 г. специализира каталонска литература в Барселонския университет.

Още в началото на преводаческата си кариера проявява интерес към каталонската литература, непозната дотогава в България. Започва с превод на разкази от класиците Мерсе Родореда, Пере Калдерс, Салвадор Есприу и др. През 1986 г. излиза романът „Площад Диамант“ от Мерсе Родореда, един от най-значителните в съвременната каталонска литература и първият преведен на български език. По-късно превежда още два романа от същата авторка – „Счупено огледало“ (1993) и „Улица „Камелия“ (2013). Съставя и превежда сборника разкази „Почти невъзможна любов“ от Пере Калдерс, който провокира голям интерес у читателите. Превежда две пиеси от живия класик на каталонската драматургия, Жозеп Мария Бенет-и-Жорнет, „Е. Р.“ и „Падаща звезда“ (1994).

Издателство „Колибри“ публикува романа „Хладна кожа“ от Алберт Санчес Пиньол (2006). Също така превежда „Каталонски народни приказки“ (1999), както и сборника разкази „Статичният велосипед“ (2013) от Сержи Памиес.

Мая Генова се изявява и в поезията – жанр, в който каталонската литература е постигнала най-високи върхове. Превежда стихове от изтъкнатите съвременни поети Висент Андрес Естелес, Микел Марти-и-Пол, Франсеск Парсерисас и др.

Превела е две пиеси от Христо Бойчев: на испански „Оркестър „Титаник“ и на каталонски – „Полковникът птица“ в екип с каталонския драматург Жоан Казас.

Удостоена е с Наградата „Жозеп Мария Батиста-и-Рока“ (2013) на Института за разпространение на каталонската култура в чужбина за приноса си в представянето на каталонската литература в България.