Изповядвам

* * *

– Това е най-хубавата стая в общежитието.

Феликс Ардевол се обърна стреснат. Застанал на прага, нисък, възпълничък студент в доминиканско расо се обливаше в пот, усмихнат любезно.

– Феликс Морлен, от Лиеж – каза непознатият и се отдръпна навътре в килията да му стори път.

– Феликс Ардевол, от Вик.

– О! Съименник! – извика другият през смях и подаде ръка да се ръкува.

Още от първия ден си допаднаха. Морлен потвърди, че стаята е най-търсената в общежитието, и го попита кой му е ходатайствал. Ардевол трябваше да признае, че няма ходатай. В приемната плешивият и дебел портиер беше поглед­нал документите му и беше попитал: Ардеволе? Cinquantaquattro.22 И му беше подал ключа, без дори да го погледне в очите. Морлен не му повярва, но се посмя от сърце.

Само за една седмица преди началото на академичната година Морлен го представи на десетина студенти от втори курс, негови познати, и го посъветва да не общува много-много със студенти извън Грегорианския университет и Библейския институт, защото само ще си губи времето, научи го как да излиза незабелязано, без да го хване церберът пазач, накара го да си приготви цивилни дрехи, в случай че им се удаде възможност да се разходят инкогнито, освен това разведе новите студенти от първи курс и им показа изключителните сгради по най-късия път от общежитието до Папския грегориански университет.

Говореше италиански с лек френски акцент, но напълно разбираемо. Изнесе им лекция колко е важно да умееш да се държиш на разстояние от йезуитите в Грегорианския, защото, ако не внимаваш, ти обръщат мозъка наопаки. Ей така, пляс!

В деня преди началото на академичната година всички нови и стари студенти, които идваха от стотици различни места, се събраха в огромната тържествена зала на Палацо Габриели-Боромео – седалище на Грегорианския университет, и Pater Decanus23 на Папския грегориански университет, на Римската колегия, Даниеле д’Aнджело S. J.24, на безупречен латински ги призова да осъзнаят голямото щастие, голямата привилегия, каквато е възможността да следвате във всеки един от факултетите на Папския грегориански университет, и прочее, и прочее, и прочее. Тук сме имали честта да обучаваме знаменити възпитаници, включително и няколко свети отци, последният от които е покойният папа Лъв XIII. Няма да изискваме от вас нищо друго освен труд, труд и труд. Тук се идва, за да се учи, да се учи, да се учи и да се научи това, което ви преподават най-добрите специалисти по теология, църковно право, история на Църквата и прочее, и прочее, и прочее.

– Патер Д’Aнджело е известен като Д’Aнджело­дан­джелоданджело – прошепна Морлен в ухото му, сякаш му съобщаваше нещо тревожно.

И когато завършите следването си, ще се пръснете по света, ще се завърнете в своите страни, в своите семинарии, в училищата на своите ордени; онези, които още не са, ще бъдат ръкоположени за презвитери и ще приложат това, на което са ги научили в нашето учебно заведение. И прочее, и прочее, и прочее, още цели петнайсет минути практически напътствия, може би не толкова практични, колкото Морленовите, но пък нужни в ежедневието. Феликс Ардевол си помисли, че би могло да бъде много по-лошо: orationes latinae25 във Вик понякога бяха далеч по-скучни от този смислен наръчник с указания. Първите месеци на академичната година, до след Рождество, минаха без сътресения. Феликс Ардевол най-много се възхищаваше от бистрия ум на патер Фалуба, йезуит, словако-унгарец, с огромна библейска култура, и от интелектуалната строгост на патер Пиер Блан, иначе надменен по характер, който преподаваше Откровението и предаването му на Църквата и въпреки че също беше родом от Лиеж, скъса приятеля му на последния изпит, където Морлен трябваше да разсъждава по въпросите на Богородичното богословие. Тъй като седеше до него по три предмета, Ардевол постепенно се сближи с Драго Градник, едър словенец с червендалесто лице от семинарията в Любляна, с бичи врат, толкова дебел и як, та изглеждаше, че ще скъса яката. Разговаряха малко, макар латинският им да се лееше гладко. Но и двамата бяха срамежливи и гледаха така да насочат енергията си, че да преминат успешно през многобройните врати, които обучението им отваряше. Колкото повече Морлен се оплакваше и разширяваше кръга на връзките и приятелствата си, толкова повече Ардевол се зат­варяше в петдесет и четвърта, най-хубавата килия в общежитието, и откриваше нови светове, докато изучаваше папирусите и другите библейски документи, написани на демотически египетски, на коптски, на гръцки или на арамейски, които им носеше патер Фалуба, за да ги въведе в изкуството на палеографията. Един съсипан ръкопис, повтаряше той, е неизползваем за науката. И ако трябва да се реставрира, ще се реставрира на всяка цена. А ролята на реставратора е също толкова важна, колкото и на учения, който ще го тълкува. И не казваше и прочее, и прочее, и прочее, защото поз­наваше материята, върху която се произнасяше.

– Идиотщини – отсъди Морлен, когато му спомена за това. – Тези хора са щастливи, стига да имат лупа в ръката и влажни, нагризани от мишки листове хартия на масата.

– Аз също.

– За какво служат мъртвите езици? – добави Морлен на своя високопарен латински.

– Патер Фалуба ни каза, че ние, хората, не обитаваме една страна, обитаваме един език. И като спасяваме древните езици...

– Sciocchezze26. Stupiditates27. Единственият мъртъв език, който си е съвсем жив, е латинският.

Намираха се насред Виа ди Сант Игнацио, Ардевол загърнат в расото си, Морлен – в монашеската си дреха. За първи път Ардевол погледна приятеля си учудено. Спря се и го попита, недоумяващ, в какво вярва. Морлен също се спря и му каза, че е станал доминикански монах, защото искрено копнее да помага на ближните си и да служи на Църквата. И нищо няма да го отклони от пътя му, но на Църквата следва да се служи практически, не като се изучават полуизгнили книжа, а като се влияе на хората, които влияят върху живота на... Спря се и добави: и прочее, и прочее, и прочее, и двамата приятели избухнаха в смях. В този момент Каролина мина покрай тях за първи път, но никой от двамата не я забеляза.

А аз, когато се прибрах вкъщи с Лола Чика, трябваше да се занимавам с цигулката, докато тя приготвяше вечерята, а останалата част от жилището тънеше в мрак. Това никак не ми харесваше, защото всеки момент можеше да изскочи някой злодей иззад някоя врата. Затова носех Черния орел в джоба си, понеже вкъщи, откакто баща ми реши така още преди години, нямаше нито медальони, нито амулети, нито изображения, нито молитвеници, а Адриа Ардевол, горкото дете, се нуждаеше от невидим зак­рилник. Един ден, вместо да се упражнявам с цигулката, останах в столовата омаян да гледам как, бягайки на запад, към Треспуй, слънцето обагряше във вълшебен цвят абатството „Санта Мария де Жери“ в картината над бюфета в столовата. Тази светлина винаги ме привличаше и ми навяваше мисли за невъобразими приключения. Затова не чух, че външната врата се отваря, и се уплаших страхотно, когато зад мен се разнесе плътният глас на баща ми.

– Какво блееш тук и си губиш времето? Нямаш ли домашни? Нямаш ли цигулка? Нямаш ли какво да правиш? А?

Адриа отиде в стаята си, сърцето му биеше, бум-бум, и дори не завиждаше на децата, чиито родители ги даряваха с целувки, защото си мислеше, че това никъде го няма.

– Карсън, представям ти Черния орел. От храброто племе арапахо.

– Здравей.

– Хау.

Черния орел целуна шериф Карсън. Баща му никога не го целуваше. Адриа ги сложи заедно с конете им на нощното шкафче, за да се опознаят.

22 Петдесет и четвърта (ит.). – Б. пр.

23 Деканът (лат.). – Б. пр.

24 Съкращение на Societas Jesu (Общество на Иисус) – официалното название на Йезуитския монашески орден. – Б. р.

25 Речите на латински (лат.). – Б. пр.

26 Глупости (ит.). – Б. пр.

27 Глупости (лат.). – Б. пр.