Изповядвам

* * *

Беше сравнително лесно да се излезе незабелязано от общежитието. С Морлен, Градник и още двама-трима доверени приятели бяха успявали многократно, и то съвсем безнаказано. Цивилното облекло отваряше много врати в Рим; или не като тези, които отварят расата. С обикновени дрехи можеха да проникнат във всички музеи, където благоприличието не им позволяваше да влязат облечени в расо. Можеха да пият кафе на Пиаца Колона и да гледат минувачите, два-три пъти Морлен го заведе, скъпи възпитанико, на гости, за да се запознае с хора, които според него трябва да познава. Представяше го като Феликс Ардеволе, учен, владеещ осем езика, за когото ръкописите нямат тайни, после изследователите му отваряха сейфовете и можеше да прегледа оригинала на „Мандрагора“, каква прелест, или треперещите папируси, отнасящи се до макавеите. Но днес, когато Европа подписва мира, ученият Феликс Ардеволе излезе тайно от властите в общежитието и за първи път тайно от приятелите си. С пуловер и шапка, която прикриваше монашеския му вид. Отиде направо при магазина за плодове на синьор Амато и застана на пост, часовете минаваха, той, с кутийката в джоба, гледаше минувачите, безгрижни и щастливи, понеже не страдаха от неговата треска. Минаха майката на Каролина и малката й сестра. Всички освен неговата любов. Il gioiello, груб медальон с примитивна гравюра на Богородица в романски стил и до нея огромно дърво, нещо подобно на елха. А отзад думата „Пардак“. От Африка? Възможно ли е да е коптски медальон? Защо казвам „моята любов“, след като нямам право да... а свежият въздух ставаше тежък, не можеше да се диша. Забиха камбаните и Феликс, който все още не беше осведомен, реши, че всички църкви в Рим отдават почит на неговата потайна, непозволена и греховна любов. Хората се спираха учудени, може би търсеха Абелар48; но вместо да го гледат и сочат, се питаха какво ли е станало, та всички камбани в Рим бият в три часа следобед, по никое време, какво става? Боже мой, да не би да е свършила войната?

Тогава се появи Каролина Амато. Беше изляз­ла от къщи с развети къси коси, пресече улицата и отиде направо там, където Феликс я чакаше, а той си мислеше, че добре се е скрил. Когато застана пред него, го погледна мълчаливо с лъчезарна усмивка. Той преглътна, стисна кутийката в джоба си, отвори уста и нищо не каза.

– Аз също – отговори тя. И след дълъг камбанен звън: – Хареса ли ти?

– Не знам дали мога да го приема.

– Медальонът е мой. Подарил ми го е чичо Сандро, когато съм се родила. Той лично го е донесъл от Египет. Сега е твой.

– А какво ще кажат вкъщи?

– Мой е и сега е твой. Няма да кажат нищо. Това е моят залог.

Хвана го за ръката. В този миг небето падна на земята и Абелар усети само допира до кожата на Елоиза, която го повлече към една безименна уличка, мръсна, но ухаеща на рози и любов, накара го да влезе в къща с отворена врата, безлюдна, камбаните продължаваха да бият, а една съседка викаше през прозореца nuntio vobis gaudium magnum49, Elisabetta, la guerra è finita50! Но влюбените току-що бяха започнали друг вид битка и не можаха да чуят прокламацията.

48 Пиер Абелар (1079–1142) – френски философ и богослов, известен с трагичната си любовна връзка с Елоиза. – Б. пр.

49 Известявам ви голяма радост (лат. ) – началните думи на латинската формула, с която по традиция се обявява изборът на нов папа. – Б. пр.

50 Войната свърши (ит.). – Б. пр.