Изповядвам

13

Аз й отворих вратата. Беше жена, по-млада от майка, много висока, с нежен поглед и начервени устни. Щом ме видя, на лицето й се изписа изражение, по което разбрах, че съм й симпатичен. И тя ми се стори симпатична. Какво говоря, направо се влюбих неудържимо и завинаги и силно пожелах да я видя гола.

– Ти Адриа ли си?

Откъде знаеше името ми? А пък акцентът й, много странен.

– Кой е? – Лола Чика от дъното на апартамента.

– Не знам – отвърнах и се усмихнах на видението.

Жената ми се усмихна, после ми намигна и попита дали майка си е вкъщи.

Лола Чика дойде в антрето и съдейки по изражението на гостенката, си помислих, че взема Лола за майка.

– Това е Лола Чика – предупредих я аз.

– Синьора Aрдевол? – попита с ангелски глас.

– Ти си италианка! – казах й аз.

– Браво! Вече ми казаха, че си много умно момче.

– Кой ти каза?

Понеже майка още рано сутринта отиваше в магазина да води война и да въдворява ред, видението каза на Лола Чика, че няма нищо против да я изчака. Лола Чика само посочи пейката и изчезна. Жената седна, погледна ме, блесна златно кръстче, много красиво, което носеше на врата, и ми каза come stai150. Аз й отговорих bene151 с ответна очарователна усмивка, с калъфа на цигулката в ръка, защото имах урок при Манлеу, а това, което маестрото най-много мразеше, беше неточността у другите.

– Чao! – казах стеснително, като отварях вратата към стълбището. А моят ангел, без да мръдне от пейката, ми прати въздушна целувка, която рикошира в сърцето ми и целия ме разтърси. Червените й устни казваха чao беззвучно, но някак си така, че да го чуваш прекрасно в сърцето си. Старателно затворих вратата, без да вдигам шум, за да не прогоня видението.

150 Как си (ит.). – Б. пр.

151 Добре (ит.). – Б. пр.