Изповядвам

* * *

Тъпият селски задник Хьос го повика в три часа, сбърчи нос и се осмели да му каже, че не е никакъв, че е изпратен в лагера само временно като гост, а не за да прави цирк, като екзекутира една единица в зоната за прием и подбор, доктор Фойгт.

– Не искаше да се подчини.

– Какво носеше?

– Цигулка.

– Може ли да я видя?

– Няма никаква стойност, оберщурмбанфюрер.

– Все едно, искам да я видя.

– Не представлява никакъв интерес, повярвайте ми.

– Това е заповед.

Доктор Фойгт отвори вратата на шкафа с лекарствата и каза тихо, усмихвайки се подмазвачески:

– На ваше разположение, оберщурмбанфюрер.

Докато я разглеждаше и забелязваше белезите, Рудолф Хьос каза не познавам никакъв музикант, който да ме информира колко струва.

– Трябва ли да ви напомням, че аз я намерих, оберщурмбанфюрер?

Рудолф Хьос вдигна глава, учуден от прекалено сухия тон на доктор Фойгт. Изчака няколко секунди, за да може другият да се досети, че той се е досетил за каквото е трябвало да се досети, макар да не му беше съвсем ясно какво е то.

– Е, нали ми казахте, че няма никаква стойност?

– Няма. Но на мен ми харесва.

– Смятам да я взема аз, доктор Фойгт. Като компенсация за...

Не знаеше като компенсация за какво. Затова остави фразата с едно многоточие, докато слагаше инструмента в калъфа и го затваряше.

– Отвратително. – Погледна го, разперил ръце. – Кръв е, нали?

Подпря го на стената.

– Заради вашата шегичка ще трябва да ви накарам да смените калъфа.

– Веднага ще го сменя, защото си остава за мен.

– Грешите, приятелю, взимам я аз.

– Няма да я вземете, оберщурмбанфюрер.

Рудолф Хьос грабна калъфа за дръжката, сякаш беше готов да стигне до бой. Сега му стана ясно, че инструментът е ценен. Ако се съди по дързостта на майора доктор, сигурно беше много ценен. Усмихна се, но му се наложи да престане да се усмихва, когато чу думите на доктор Фойгт, който завря дъха и месестия си нос в лицето му.

– Не можете да я вземете, защото смятам да нап­равя донесение срещу вас.

– С какъв аргумент? – Хьос, недоумяващ.

– Аргумент шестстотин и петнайсет хиляди четиристотин двайсет и осем.

– Какво?

– Елисавета Мейрева.

– Какво?

– Единица номер шестстотин и петнайсет хиляди четиристотин двайсет и осем. Шест, едно, пет, четири, две, осем, Елисавета Мейрева. Вашата прислужница. Райхсфюрер Химлер ще ви осъди на смърт, когато разбере, че сте имали сексуална връзка с еврейка.

Червен като рак, Хьос тръсна цигулката на масата.

– После ми приказвай за тайната на изповедта, негоднико.

– Не съм свещеник.

Цигулката остана при доктор Фойгт, който беше само временно в Аушвиц, за да инспектира с желязна ръка опитите на доктор Буден, оня нафукан оберщурмфюрер, който, изглежда, някога е глътнал бастун и още не го е изсрал. Също и опитите на още трима лейтенанти лекари; онова, което самият той беше замислил като най-задълбоченото изследване върху прага на болката, което някога се е правило. Хьос от своя страна прекара няколко тревожни дни, като се питаше дали този изтънчен крадец и педал Ариберт Фойгт, освен изтънчен крадец и педал, е и доносник.

– Пет хиляди долара, господин Фаленями.

Мъжът с уплашените очи втренчи все по-стъкления си поглед в очите на Феликс Ардевол.

– Подигравате ли се с мен?

– Не. Вижте, ето какво. Ще я купя за три хиляди, господин Цимерман.

– Вие сте полудял.

– Не. Или ми я давате за тази сума, или... Доб­ре, властите ще бъдат много заинтересувани да узнаят, че доктор Ариберт Фойгт, шурмбанфюрер Фойгт е жив и се крие на един километър от града Ватикан, вероятно със съучастието на някоя влиятелна личност от Ватикана. На всичко отгоре се опитва да върти търговия с цигулка, плячкосана в Аушвиц.

Господин Фаленями беше извадил едно дамско салонно пистолетче и нервно се целеше в него. Феликс Ардевол даже не помръдна. Престори се, че сдържа усмивката си, и поклати глава, сякаш беше много недоволен.

– Сам сте. Как ще се отървете от тялото ми?

– За мен ще бъде удоволствие да се сблъскам с този проблем.

– Ще се сблъскате с друг, по-сериозен: ако не сляза сам, без чужда помощ, хората, които ме чакат на улицата, знаят какво да правят. – Посочи пистолета строго: – А сега ще взема цигулката за две хиляди. Ама не знаете ли, че сте едно от десетте лица, най-търсени от съюзниците? – подхвърли с тона, с който се мъмри непослушно дете.

Доктор Фойгт видя как Ардевол извади пачка банкноти и ги сложи на масата. Свали пистолета с широко отворени, невярващи очи.

– Но това са хиляда и петстотин!

– Не ме карайте да губя търпение, щурмбанфюрер Фойгт.

Това беше докторатът на Феликс Ардевол по покупко-продажби. След половин час вече беше на улицата с цигулката, с малко ускорен пулс, с бърза стъпка и задоволство от добре свършената работа.