Изповядвам

46

От три-четири дни вкъщи цареше тишина. Ужасно е, когато двама души, които живеят заедно, мълчат, защото не искат или не смеят да си кажат нещо, което може да ги засегне. Сара мислеше само за изложбата, а аз не бях способен да върша нищо. Убеден съм, че погледът на автопортрета ти е малко тъжен, защото, докато го рисуваше, вкъщи цареше онази тишина. Но аз не можех да отстъпя. Затова Адриа Ардевол реши да отиде в юридичес­кия факултет и да се консултира с доктор Грау-и-Бордас относно проблема, който има един мой приятел с ценен предмет, придобит от семейството му преди много години, за който се предполага, че е бил плячкосан по време на войната, и доктор Грау-и-Бордас погали брадичката си, докато слушаше какво му се е случило на моя приятел, а после се впусна в общи приказки върху международното право и нацисткия грабеж и след пет минути Адриа Ардевол разбра, че този човек бъкел не разбира от всичко това.

В департамента по музикознание на университета доктор Казалс го засипа с информация за различни фамилии лютиери от Кремона и му препоръча един достъпен лютиер, истински авторитет по старинни цигулки. Можеш да му се довериш, Ардевол. – А въпросът, който искаше да му зададе още щом отвориха калъфа: – Ще ми позволиш ли да я пробвам?

– И на цигулка ли свириш?

В коридора на департамента по музикознание четирима студенти се спряха да слушат загадъчната нежна музика, която се носеше от един от кабинетите. Накрая доктор Казалс сложи цигулката в калъфа и каза изключителна е, като Джезу437, наистина.

Сложи цигулката в един ъгъл на кабинета в своя департамент. И прие две студентки, които искаха да си повишат оценката. И още една студентка, която искаше да знае защо сте ми писали „минава“, след като съм ходила на всички лекции. Вие? Е, на много лекции. А, така ли? На някои, да. Когато момичето си тръгна, влезе Лаура и седна на бюрото срещу него. Беше хубава, просто хубава, и той каза здравей, без да я гледа в очите. Тя отговори разсеяно на поздрава и отвори папка, пълна със записки или с изпитни работи за преглеждане, с каквото и да е, което можеше да я накара да пухти от досада. Останаха дълго време сами, всеки зает с работата си. Два, не, три пъти вдигнаха глава едновременно и очите им се заиграха свенливо няколко секунди. На четвъртия тя каза как си. За първи път ли поемаше инициативата? Не си спомням. Но помня, че попита с лека усмивка. Това беше съвсем явно обявяване на примирие.

– Ами горе-долу.

– Нищо повече?

– Нищо повече.

– Ама ти си знаменитост.

– Подиграваш се, а?

– Не, завиждам ти. Както и половината катедра.

– Сега вече наистина се подиграваш. А ти как си?

– Ами горе-долу.

Млъкнаха и се усмихнаха, всеки с мислите си.

– Пишеш ли?

– Да.

– Може ли да знам какво?

– Преработвам три студии.

Тя ме подкани да продължа с усмивка и аз послушно казах Люл, Вико и Бърлин.

– Охоо!

– Да. Но знаеш ли? Пренаписвам всичко, за да се получи нова книга, разбираш ли? Не три студии, а...

Адриа направи неопределен жест, сякаш беше зает с проблема:

– Трябва да има някакво основание, за да бъдат обединени тримата.

– Намерил ли си го?

– Може би. Историческото развитие. Но не съм сигурен.

Лаура подреждаше книжата, както правеше винаги, когато мислеше.

– Това прословутата цигулка ли е? – посочи към ъгъла с молив.

– Прословута?

– Прословута.

– Ами да.

– Господи, не я оставяй тук.

– Не се притеснявай, ще я взема със себе си на лекцията.

– Да не искаш да кажеш, че смяташ да свириш пред... – каза усмихната.

– Не, не, какво говориш.

Или да. Защо не? Реши го изведнъж. Както когато помоли Лаура да отиде с него в Рим и да му бъде адвокатка. Лаура го подтикваше към спонтанни постъпки.

И в часа по история на естетическите идеи в Барселонския университет Адриа Ардевол имà нахалството да започне лекцията от втория семестър с Партита номер едно438, изпълнена на неговата сториони. Сигурно никой от трийсет и петимата студенти не забеляза петте непростими грешки, нито момента, когато се обърка и даже трябваше да импровизира в Tempo di Borea439. А когато свърши, прибра внимателно цигулката в калъфа, постави го на бюрото и попита според вас каква връзка има между художествената изява и мисълта. И никой не посмя да каже нищо, защото хайде сега, откъде да знам.

– А сега представете си, че живеем в хиляда седемстотин и двайсета година.

– Защо? – попита едно момче с брада, което седеше в дъното, далече от останалите, може би за да не се зарази.

– Това е годината, в която Бах композира произведението, което изсвирих толкова зле.

– Това означава ли, че щяхме да мислим другояче?

– Най-малкото ние с теб щяхме да носим перуки.

– Но това не променя мисленето.

– Не го ли променя? Мъже и жени ходим с перуки, чорапи с жартиери и токове.

– Ама представата за красота през осемнайсети век не е като днешната.

– Само представата за красота ли? През осемнайсети век, ако не си с перука, гримиран, на токове и с чорапи с жартиери, не можеш да влезеш в нито един салон. Днес един мъж гримиран, с перука, дамски чорапи и токове го вкарват в затвора, без да му задават въпроси.

– Тук не става ли дума за морал?

Това беше плахият глас на едно слабичко момиче на първия ред. Адриа, който стоеше между масите, се върна назад.

Браво, добър въпрос – каза. И момичето се изчерви, нещо, което не беше целта ми. – Естетиката, колкото и упорито да се стреми към това, никога не съществува самостойно.

– Никога ли?

– Никога. Тя има невероятната способност да активизира и други форми на мисленето.

– Не разбирам.

Така че тази лекция много ми помогна да положа основите на това, което трябваше да преподавам през следващите няколко седмици. Даже за няколко минути забравих, че вкъщи със Сара живеем в мълчание. Адриа съжали, че не завари Лаура в кабинета, когато отиде да прибере нещата си, за да й разкаже какъв успех беше имало неговото хрумване.

437 Цигулка, изработена от Бартоломео Джузепе Гуарнери дел Джезу (1698–1744), най-известния представител на фамилията лютиери Гуарнери; инструментите му се отличават с изумителна сила и богат тембър. – Б. р.

438 Става дума за Партита за цигулка № 1 от Бах. – Б. пр.

439 Темпо ди буре – последната част от Партита № 1. – Б. р.