Изповядвам

* * *

За кого прибираш русите си коси с дискретно изящество?412 – абсурдно си помисли Адриа, като гледаше объркано своята Сара, обърнала се с гръб, сърдита за не знам какво, с черните си коси, разпуснати на плещите. С дискретно изящество. Не знаех какво да мисля и реших да затворя книгата с одите и да загася светлината. Дълго лежах с отворени очи.

На другия ден, когато Сара и Адриа се събудиха по обичайното време, нямаше и следа от Бернат, нито от цигулката и партитурите, нито от дрехите му. Само една бележка на кухненската маса, в която пишеше благодаря, скъпи приятели. Искрено благодаря. В стаята – употребените чаршафи, сгънати на леглото. Той си беше отишъл напълно и аз се почувствах много зле.

– Хау.

– Какво.

– Много се изложи, скъпи ми ловни другарю.

– Не съм искал мнението ти.

– Ама яко се изложи. Нали, Карсън?

Адриа чу само неприятния звук, когато храбрият шериф се изплю презрително на земята.

Странно, като разбра за бягството на Бернат, Сара не ме упрекна за нищо. Животът продължи своя ход. Но минаха години, докато успея да подредя мозайката.

412 Цитат от Хораций, „Оди“, книга І, 5. – Б. р.