Изповядвам

2

„Санта Мария“ пристигна в Остия призори в мъгливия втори четвъртък на месец септември.

Плаването от Барселона се оказа по-лошо от всички пътувания, които Еней13 е предприел в търсене на съдбата си и на вечната слава.

Нептун не бе благосклонен към него и на борда на „Санта Мария“, освен че хранеше рибите, смени и цвета на кожата си, която, вместо да е със здрав загар, както подобава на селянин от Ла Плана14, стана бледа като на мистично видение.

Лично монсеньор Жозеп Торас-и-Бажес беше решил, че като се има предвид отличната подготовка на този умен, ученолюбив, богобоязлив, възпитан и високообразован за възрастта си семинарист, са попаднали на прекрасно цвете, което се нуждае от китна градина, а не от скромната леха на семинарията във Вик15, където ще повехне и ще пропилее божия си дар от цели шиници природна интелигентност.

– Не искам да ходя в Рим, монсеньор. Искам да се посветя на учението.

– Именно затова те пращам в Рим, скъпи сине мой. Добре познавам нашата семинария и знам, че интелигентен възпитаник като теб тук само си губи времето.

– Но, монсеньор...

– Призван си от Бог да осъществиш висок замисъл. Твоите преподаватели настояват за това – каза той, като размахваше малко театрално документа, който държеше в ръка.

13 Герой от Троянската война, син на Афродита и принц Анхиз. – Б. пр.

14 Става дума за равнината Вик. – Б. р.

15 Един от най-старите градове в Каталония. – Б. р.