51
– Казал го е Хораций: Tu ne quaesieris (scire nefas) quem mihi quem tibi / finem di dederint, Leuconoe, nec Babylonios / temptaris numeros473.
Мълчание. Някои гледат през прозореца. Други са навели поглед.
– А това какво значи? – дръзкото момиче с огромната плитка.
– Ама ти не си ли учила латински? – Адриа, изненадан.
– Ами...
– А ти? – към момчето до прозореца.
– Аз, амиии...
Мълчание. Адриа Ардевол се обърна уплашен към всички студенти:
– Някой учил ли е латински? Някой от студентите по история на естетическите идеи изкарал ли е някакъв курс по латински?
След дълги разправии се оказа, че само момичето със зелената лента на главата беше учило латински. Адриа направи няколко дълбоки вдишвания, за да се успокои.
– Професоре, ама какво означава това от Хораций?
– Същото, което се казва в Деяния, във Второто послание на Петър и в Апокалипсис.
Още по-плътно мълчание. Накрая някой по-сведущ попита а какво се казва в Деяния и другите там?
– В Деяния и другите там се казва, че денят Господен ще дойде както крадец посред нощ.
– Какъв господин?
– Някой чел ли е Библията изобщо?
Тъй като не беше готов да изтърпи още едно отвратително мълчание, каза знаете ли какво? Нека спрем дотук. Или не – донесете ми в петък по една фраза от литературно произведение, отнасяща се до този топос.
– Какво е топос, професоре?
– Освен това до петък трябва да сте прочели едно стихотворение. И да сте ходили на театър. Ще ви проверявам.
И тогава, пред обърканите лица на студентите, се събуди с широко отворени очи. Когато осъзна, че не е сън, а споменът от последната лекция, му се доплака. В този момент разбра, че се е събудил от кошмара, защото звънеше телефонът. Все този проклет телефон.
473 Не питай (грях е да знаем) какъв край за мен и за теб / са отредили боговете, Левконоя, / и не се допитвай до вавилонските числа (лат.) – „Оди“ І, 11. – Б. пр.