Изповядвам

26

Виновен съм, че не плаках достатъчно, когато умря майка. Вниманието ми беше насочено към сблъсъка ми с Косериу, моя идол, който сразяваше моя идол Чомски, и то, нещо любопитно, без да цитира Блумфилд262. Знаех, че го прави, за да ни ядоса, но в деня, когато се присмя над Language and Mind263, Адриа Ардевол, на когото малко му беше писнало от живота и прочее и започваше да губи търпение, каза тихо на каталонски хайде стига вече, хер професор, хайде стига, няма нужда да го повтаряте. Тогава Косериу ме погледна през масата с най-ужасяващия поглед от своя репертоар, а останалите единайсет колеги от курса онемяха.

– Стига вече какво? – попита заплашително на немски.

Аз малодушно мълчах. Изплаши ме погледът му и вероятността да ме направи на пух и прах пред колегите. При все че един ден ме беше поздравил, защото ме завари да чета Mitul reintegrării264 и ми каза Елиаде е добър, когато мисли, добре правите, че го четете.

– Елате после в моя кабинет – каза ми тихо на румънски. Продължи лекцията, сякаш нищо не се бе случило.

Странно, когато Адриа Ардевол влезе в кабинета на Косериу, коленете му не трепереха. Точно преди една седмица беше скъсал с Аугуста, наследницата на Корнелия, която пък не му беше дала възможност да скъса с нея, защото без никакво обяснение си беше тръгнала с едно преживяване от два метра и десет, баскетболист, току-що станал играч на известен клуб в Щутгарт. Връзката с Аугуста беше уравновесена и спокойна, но Адриа реши да се отдръпне след две скарвания за глупости. Stupiditates. Сега беше в лошо настроение и му беше толкова унизително да се страхува от погледа на Косериу, че само заради това не ми трепереха коленете.

– Седнете.

Беше забавно, защото Косериу говореше на румънски, а Ардевол му отговаряше на каталонски, следвайки линията на взаимно предизвикателство, установила се още на третата лекция, когато Косериу каза какво става тук, никой нищо не пита, а Ардевол, въпросът му беше на езика, попита относно езиковата иманентност и останалата част на лекцията беше отговор на въпроса на Ардевол, умножен по десет, който пазя като съкровище, защото беше щедър подарък от един гениален професор, с когото е невъзможно да се общува.

Беше забавно, защото се разбираха прекрасно, всеки на своя език. Беше забавно, защото и двамата си представяха курса на професора като един вид тайна вечеря в „Санта Мария деле Грацие“265, Иисус и дванайсетте апостоли, всички следят внимателно словото на учителя, и най-малкия му жест, с изключение на Юда, който я кара самостоятелно.

– А кой е Юда?

– Вие, разбира се. Какво следвате?

– По избор. История, философия, по нещо от филологията и лингвистиката, нещо от теологията, гръцки, иврит... Между Брехтбау и Бурсата.

Мълчание. След паузата Адриа призна чувствам се много... много неудовлетворен, защото бих искал да уча всичко.

– Всичко?

– Всичко.

– Да. Струва ми се, че ви разбирам. Какъв е академичният ви статус?

– Ако всичко върви добре, ще защитя докторат през септември.

– Дисертацията ви на каква тема е?

– Върху Вико.

– Вико?

– Вико.

– Харесва ми.

– Да... на мен... Непрекъснато добавям бележки, поправям... Не мога да я довърша.

– Когато ви дадат дата за предаване, ще съумеете да я довършите. – Вдигна ръка, както имаше обичай да прави, преди да каже нещо важно. – Доволен съм, че ще изтупате праха от Вико. И направете още докторати, послушайте ме.

– Ако мога да остана по-дълго в Тюбинген, ще направя.

Но не можах да остана по-дълго в Тюбинген, защото, като се прибрах, вкъщи ме очакваше разтреперана телеграма от Лола Чика, която ми пишеше Адриа, сине. Стоп. Майка ти почина. Стоп. Не се разплаках. Представих си живота без майка и разбрах, че ще бъде същият, както дотогава; отговорих не плачи, Лола Чика, стоп. Как се случи това? Не е боледувала, нали?

Малко ме досрамя, че питам така за майка, не знаех нищо за нея от месеци. От време на време по едно обаждане и много кратък разговор, как вървят нещата, как си, недей да работиш толкова много, хайде, грижи се за себе си. Какъв е този магазин, мислех си, та поглъща мислите на всички, които се занимават с него.

Наистина беше болна, сине, от няколко седмици, но забрани да ти съобщим, само в случай че здравето й се влоши, тогава... но не успяхме, всичко стана много бързо. Беше много млада. Да, умря тази сутрин, ела веднага, за бога, сине, Адриа. Стоп.

Пропуснах две лекции на Косериу и оглавих погребението, религиозно по лично решение на покойната, редом с леля Лео, състарена и тъжна, Шеви, Кико и техните жени и Роза, която ми каза, че нейният мъж не е могъл да дойде, защото... моля те, Роза, няма нужда да се извиняваш. Сесилия, както винаги издокарана, ме щипна по бузата, сякаш бях на осем години и носех шериф Карсън в джоба. На господин Беренгер очите му блестяха, помислих си, че е от мъка и объркване, но после разбрах, че е било от ликуваща радост. Хванах под ръка Лола Чика, която стоеше отзад с някакви непознати за мен жени, и я заведох на пейката при семейството; тогава тя се разплака и в този момент почувствах мъката от смъртта. Имаше много непознати хора, много. Много се учудих, че майка е познавала толкова много хора. Молех се и нареждах майко, умря, без да ми кажеш защо вие с татко бяхте толкова далеч от мен, умря, без да ми кажеш защо бяхте толкова далеч един от друг, умря, без да ми кажеш защо не пожела да направиш сериозно разследване за смъртта на баща ми, умря, без да ми кажеш, о, майко, защо никога не можа да ме обикнеш. Измислих тази молитва, защото още не бях прочел нейното завещание.

262 Става дума за американския лингвист Ленард Блумфилд (1887–1949), основоположник и теоретик на дескриптивната лингвистика. – Б. р.

263 „Език и мислене“ (англ.) – заглавието на монография, в която Чомски дава научна характеристика на генеративната теория и определя нейното място в развоя на науката за езика. – Б. р.

264 Митът за завръщането (рум.) – става дума за труда „Митът за вечното завръщане“ на видния културолог и историк на религиите Мирча Елиаде. – Б. р.

265 В миланската църква „Санта Мария деле Грацие“ се намира „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. – Б. р.