Изповядвам

* * *

След тази вечер нещата започнаха да се променят. Майка прекарваше много часове затворена в кабинета като баща ми, но без лупа, преглеждаше буква по буква всички документи от касата благодарение на това, че 615428 вече беше публично достояние. Толкова презираше стила на баща ми, че даже не благоволи да смени шифъра на сейфа, за което й бях благодарен, без да съм наясно защо. И часове наред преглеждаше ли, преглеждаше книжа или пък разговаряше с непознати мъже с очила, които си ги слагаха или сваляха според това дали четяха документи, или гледаха майка, и всички говореха тихо, всички бяха много сериозни и нито аз, нито Карсън, нито дори мълчаливият Черен орел не можехме да разберем за какво става дума. След няколко седмици шепот, съвети на ухо, препоръки, повдигане на вежди и кратки, но съкрушителни коментари, майка прибра всички книжа в сейфа, 615428, и сложи няколко документа в една тъмна папка. И точно в този момент смени шифъра на сейфа. Тогава облече черното си палто върху черната рокля, пое дълбоко въздух и се появи изненадващо в магазина, а Сесилия я поздрави, добър ден, госпожо Ардевол. Тя отиде направо в кабинета на господин Ардевол, влезе, без да поиска разрешение, сложи леко ръка на телефона, който ползваше смаяният господин Беренгер, и прекъсна телефонния му разговор.

– Ама какво, дявол го взел...

Госпожа Ардевол се усмихна и седна пред господин Беренгер, който, видимо раздразнен, седеше на сивото кресло на Феликс. Остави тъмната папка на масата.

– Добър ден, господин Беренгер.

– Раговарях с Франкфурт. – Удари сърдито и отсечено с длан по масата. – Много трудно се свързах, по дяволите!

– Точно това исках да предотвратя. Ние с вас трябва да поговорим.

И говориха за всичко. Оказа се, че майка знае много повече, отколкото се предполагаше, че би могла да знае. Приблизително половината от материала в магазина е мой.

– Ваш?

– Лично мой. Наследство от баща ми. Доктор Адриа Боск.

– Ама аз не знаех нищо за това.

– Нито пък аз, допреди няколко дни. Съпругът ми не се впускаше в такива подробности. Разполагам с документите, които удостоверяват това.

– Ами ако е продаден?

– Полага ми се половината от печалбата.

– Но това е търговия, която...

– За това съм дошла да говоря. Отсега нататък аз ще поема магазина.

Господин Беренгер я погледна със зяпнала уста. Тя се усмихна безрадостно и каза искам да видя книжата. Още сега.

Реакцията на господин Беренгер се забави няколко секунди. Стана и отиде на територията на Сесилия, с която проведе бърз, сух инструктивен разговор, а когато се върна с куп счетоводни книги, госпожа Ардевол седеше на сивото кресло на Феликс и с жест му разреши да влезе.