Изповядвам

* * *

Моят съпруг иска да ме убие. Тук никой не ме разбира. Обадете се на брат ми – Освалд Сикемае, той е учител в Кунда; да ме спаси. Моля ви, страхувам се.

– Не...

– Да.

– Повтори ми го – помоли Дора.

Агата хвърли бърз поглед на тефтерчето. Погледна към сервитьора, който се отдалечаваше, и повтори моят съпруг иска да ме убие. Тук никой не ме разбира. Обадете се на брат ми – Освалд Сикемае, той е учител в Кунда; да ме спаси. Моля ви, страхувам се. И добави сама съм на този свят, сама съм на този свят. Някой, който да ме разбира, който да говори и аз да го разбирам.

– Ама ти какво й каза? За пръв път, откакто се грижа за нея, тя разговаря с някого. Досега говореше само на стените, горката жена. Какво й каза?

– Госпожо... това е от нерви след...

– Съпругът ми знае, че аз знам, че иска да ме убие. Много ме е страх. Искам да се върна в болницата. Тук сама с него... се боя от всичко... Не ми ли вярвате?

– Разбира се, че ви вярвам. Но...

– Не ми вярвате. Ще ме убие.

– Но защо му е да ви убива?

– Не знам. Досега бяхме добре. Не знам. Злополуката... – Агата обърна страницата на тефтерчето и продължи да разчита написаното набързо и с нечетлив почерк... Злополуката ми се стори... Как така той не... – Вдигна глава, съкрушена: Горката жена, говорила е несвързани неща.

– А ти вярваш ли й? – попита Дора, потейки се от тревога.

Погледнаха третата жена, мълчаливата. Тя, сякаш питаха нея, проговори за пръв път.

– Аз й вярвам. Къде е Кунда?

– На северното крайбрежие. На Финския залив.

– А ти откъде знаеш естонски и знаеш...?

– Дора, с възхищение.

– Виж...

Което означаваше, че се запознах с Аду Мюр, да, онова добре сложено момче, метър и деветдесет, добродушна усмивка, та така. Срещнах го преди осем години и се влюбих като глупачка; влюбих се в Аду Мюр, часовникаря, и отидох да живея в Талин с него и бих отишла на края на света, там, където очертанията на планините свършват и зейва една ужасна пропаст и ако се подхлъзнеш, отиваш направо в ада затова, че в един момент си повярвал, че Земята е кръгла. Чак дотам бих отишла, ако Аду ме беше помолил. А в Талин работих в един фризьорски салон, после продавах сладолед в едно заведение, където вечер беше позволено да се пие алкохол и в един момент говорех толкова добре естонски, че се питаха дали имам такъв акцент, защото съм от остров Сааремаа, или... и когато отговарях, че съм каталонка, не можеха да повярват. Казват, че естонците са студени като лед, но не е вярно, защото, пийнат ли си водка, стават топли и приказливи. А в един лош ден Аду изчезна и повече не го видях; е, видях го, но ми става мъчно, като си спомня, и се върнах, защото нямаше какво да правя насред леда, без Аду часовникаря, и да продавам сладолед на естонци, които се готвят да се напият. Още не съм се съвзела от този удар и изведнъж ми се обади Елена и ми каза да видим дали имаме късмет, ти знаеш естонски, нали? А аз: да, защо? А тя: имам приятелка медицинска сестра, казва се Дора и има проблем, който... Много е уплашена и... може би е нещо сериозно... А аз съм готова да се захвана с каквото и да било, само и само да заб­равя Аду с неговите метър и деветдесет и онази колеблива и нежна душа, която един ден престана да е нежна, и казах да, разбира се, естонският ми е съвсем пресен в главата: къде трябва да се ходи, какво трябва да се прави?

– Не, не... Искам да кажа... Откъде го знаеш толкова добре? Защото на мен ми беше много трудно да разбера, че говори на естонски. Не ми напомняше никакъв език, разбираш ли? Докато не каза не си спомням какво и аз, след като бях изредила норвежки, шведски, датски, фински, исландски, казах естонски и ми се стори, че очите й заблестяха някак особено. Само по това, да. И познах.

– Най-веселото е, че не знаем дали съпругът е сериен убиец, или тя не е наред с главата. Дали сме в опасност, или не, нали ме разбирате?

– Струва ми се, че никога не съм виждала – повторно се намеси Елена – толкова уплашена жена. От тук нататък трябва да сме много внимателни.

– Трябва да я попитаме още нещо.

– Искате ли пак да говоря с нея?

– Да.

– А ако дойде той... А?

След като направи кратко, но страстно посещение на новата си любима, Александър Роч взе окончателно решение. Съжалявам, Гертруд, но нямам избор, ти ме принуждаваш. Сега е мой ред да живея. Изкачи машинално стълбите на метрото, казвайки си тази нощ вече край.

В това време Гертруд говореше ли, говореше на естонски, а Агата, преоблечена като медицинска сестра, тя, която припадаше при вида на капка кръв, със свито сърце превеждаше на Дора. Аз го гледах в тъмното, казваше, гледах профила му. Да, защото напоследък се държи странно, много странно, не знам какво му е, правеше така, стискаше челюсти, и горката Гертруд искаше да стисне ръка, за да покаже как, но се сещаше, че не може да движи нищо друго освен мисълта си, и тогава каза в онзи момент изглеждаше, че ми показва душата си, че ме мрази само защото съществувам. И каза край, да върви всичко по дяволите; да, да, край, всичко това да върви по дяволите.

– На естонски ли го каза?

– Какво?

– На естонски ли го каза?

– Знам ли... В този момент видях, че пипа предпазния колан и колата полетя и аз извиках Саааандреееее, мръсниииикооооо... И нищо повече, нищо повече... Докато се събудих и той стоеше пред мен и каза не е моя вината, Гертруд, беше злополука.

– Вашият съпруг не говори естонски.

– Не. Но разбира. Не, не, говори.

– А вие не можете ли да говорите на каталонски?

– А на какъв език говоря?

В този момент се чу превъртане на ключ и трите жени замръзнаха от страх.

– Сложи й термометъра. Не, разтрий й краката.

– Как се разтрива?

– Много просто, с ръце. Този човек не трябваше да е тук сега.

– Оо, виж ти, гости ли има? – попита той, скривайки изненадата си.

– Добър вечер, господин Роч.

Погледна и двете. И трите. Бърз, недоверчив поглед. Отвори уста. Видя как непознатата медицинска сестра разтриваше десния крак на Гертруд, сякаш си играеше с пластилин.

– Това е... Дойде да ми помогне.

– Как е? – попита за Гертруд.

– Все така. Никаква промяна. – За Агата: – Това е една колежка, която...

Професор Роч влезе в стаята, погледна Гертруд, целуна я по челото, щипна я по бузата и каза сега се връщам, скъпа, забравих да купя фиде. И излезе, без да дава обяснение на другите жени. Когато останаха сами, двете жени се спогледаха. Трите.