Изповядвам

* * *

Чак след шест седмици, когато започнаха да свалят скелето, брат Габриел каза знам нещо, което, струва ми се, ще ти бъде много приятно да узнаеш.

– Кое е това нещо?

Отведе го далече от мъжете, които разглобяваха скелето, и му прошепна на ухото, че знае един стар манастир, изоставен и съвсем западнал, заобиколен от елхова гора, от тази червена елха, която ти харесваш.

– Гора?

– Елхова горичка. Двайсетина елхи и един могъщ клен. Това са дървета без стопанин. Допреди пет години никой не беше ги докосвал.

– Защо са ничии?

– Защото е гора на изоставен манастир. – Тихичко: – Нито Лаграс, нито „Санта Мария де Жери“ ще усетят липсата на няколко дървета.

– Защо ми казвате това?

– Нали имаше желание да се върнеш при семейс­твото си?

– Разбира се. Искам да се върна при татко, надявам се да е жив. Искам да видя отново Аньо, Джем и Макс, които вече не живеят вкъщи, и Ермес, който не е с всичкия си...

– Да, да, да, вече ми каза. Джозеф и всички останали, да. Един товар дървен материал ще ви помогне да преживеете.

Джакиам от Пардак не се върна в Каркасон. От Лаграс, придружен от Блонд от Казиляк, с двама мъже и пет мулета, натоварени с колела за каруца, и с всички пари, спечелени по време на бягството, в пълната торбичка, потегли нагоре през Ариеж101 и Порт Салау102 по пътя към една мечта.

101 Департамент в Южна Франция. – Б. пр.

102 Проход в Пиренеите, свързващ географската област Палярс Собира с Ариеж. – Б. пр.