Изповядвам

41

Всичко, което ви разказвам, скъпи приятели и колеги, се случи преди „Историята на европейската мисъл“. Който иска да научи нещо повече за нашия колега, може да използва най-вече два източника – Голямата каталонска енциклопедия и Британската енциклопедия. В последната, която ми беше подръка, в петнайсетото й издание, пише:

Адриа Ардевол-и-Боск (Барселона, 1946). Професор по теория на естетическите течения и история на идеите, защитил докторат през 1976 г. в Тюбинген и автор на „Френската революция“ (1976), призив срещу използването на насилие в името на един идеал, с който поставя под съмнение историческата легитимност на такива фигури като Марат, Робеспиер, а и на самия Наполеон и с помощта на филигранен анализ ги сравнява с кръвожадните чудовища на двайсети век Сталин, Хитлер, Франко и Пиночет. Всъщност по онова време младият преподавател Ардевол хич не се интересуваше от история: когато пишеше книгата, все още беше възмутен от необяснимото изчезване на неговата Сара ↑Волтес-Епстейн (Париж, 1950 – Барселона, 1996), случило се няколко години преди това, и му се струваше, че светът и животът му дължат някакво обяснение. Не съумя да разкаже всичко това на своя добър приятел Бернат ↑Пленса-и-Пунсода (Барселона, 1945), който обаче често плачеше на рамото му, когато беше нещастен. Книгата подразни някои френски интелектуални кръгове, те му обърнаха гръб и накрая го забравиха. Затова „Маркс?“ (1980) мина незабелязано и дори малкото останали каталонски сталинисти не разбраха за нейната поява, за да я направят на пух и прах. При едно посещение у ↑Лола Чика (Барселонета, 1910–1982) откри следите на своята любима Сара (vid. supra385) и така отново настъпи мир в живота му, като изключим отделни епизоди с Лаура ↑Байлина (Барселона, 1959?), с която не можа да скъса честно и почтено и с която, както сам признава, се е държал много несправедливо, mea culpa, confiteor. От много години се твърди, че обмисля да напише една „История на злото“, но тъй като проектът не му е никак ясен, ще мине време, докато го осъществи, ако изобщо е способен на това. След като си възвърна вътрешния мир, съумя да посвети усилията си върху написването на най-сполучливото според самия него произведение – „Естетическата воля“ (1987), което получи възторжена подкрепа от страна на Исая ↑Бърлин (cf. Personal Impressions386, Hogarth Press, 1987 (1998, Pimlico), и след години трескава работа завърши впечатляващата „История на европейската мисъл“ (1994), труд, получил най-високо международно признание и което днес ни е събрало в тържествената зала на Брехтбау, факултета по философия и литература на този университет. За мен е чест, че ми бе дадена възможността да подготвя това скромно встъпително слово. Беше ми много трудно да не се отдам на лични и субективни спомени, тъй като моята връзка с доктор Ардевол започна преди много години из коридорите, аудиториите и кабинетите на този университет, когато аз бях новодошъл преподавател (и аз съм бил млад, драги студенти!), а студентът Ардевол беше младеж, изпаднал в отчаяние заради някакъв сърдечен проблем, поради което първите месеци се зае да чука наляво и надясно, докато установи много сложни отношения с някоя си Корнелия ↑Брендел (Офенбах, 1948), които за него се оказаха истинско мъчение, тъй като момичето, което не беше толкова хубаво, колкото той си въобразяваше, макар че, трябва да признаем, даваше надежди за страхотно чукане, упорито се стремеше към нови изживявания, а това трудно можеше да се понесе от един страстен средиземноморец като доктор Ардевол. Е, и за един студен и тесногръд германец. В никакъв случай не му говорете за това, защото може да се разсърди, но трябва да призная, че моя милост беше едно от новите преживявания на Брендел. Нека поясня: след един огромен баскетболист и един финландец, играч на хокей на лед, както и след един въшлив художник, Брендел реши да опита друг вид изживявания, погледна ме и се запита какво ли е да забиеш преподавател. Фактически, трябва да призная, бях само един ловен трофей и главата ми, украсена с академична шапка, стои на камината в нейния замък до главата на финландеца с крещящо червена каска. Но стига толкова, защото днес не говорим за мен, а за доктор Ардевол. Както казах, връзката с Брендел беше мъчение, от което успя да се избави, когато реши да се отдаде на учението. И затова на въпросната Корнелия Брендел трябва да й издигнем паметник край река Некар. Ардевол завърши следването си в Тюбинген и защити докторска дисертация върху Вико, която, нека ви напомня, макар че го знаете, получи големи похвали от страна на професор Еухенио Косериу (vid. Eugenio Coseriu-Archiv, Eberhard Karls Universität387), който, поостарял, но все така жизнен и с бистър ум, движи нервно крак на първия ред, макар и с доволно изражение. Доколкото ми е известно, дисертацията на доктор Ардевол е един от най-търсените текстове сред изучаващите история на идеите в този университет. И спирам дотук, защото иначе няма да престана да го възхвалявам; давам думата на суетния и надут доктор Шот. Усмихнат, Каменек плъзна микрофона към професор Шот, намигна на Адриа и седна по-удобно на стола. В актовата зала имаше стотина души. Интересна смесица от преподаватели и любопитни студенти. А Сара си помисли колко е хубав с новото сако.

Беше световната премиера на сакото, което тя нас­тоя да купи, ако иска да го придружи в Тюбинген за представянето на неговата „История на европейската мисъл“. А Адриа, седнал на масата до тези светила, които го представяха, погледна към нея и си казах Сара, живот мой, това е сън. Не задълбоченото, добросъвестно и прочувствено слово на Каменек, с леки и дискретни залитания към един по-личен и субективен тон; не въодушевеното изказване на професор Шот, който уверяваше, че Die Geschichte des europäischen Denkens388 е мащабно изследване, което трябва да се разпространи из всички европейски университети, и ви моля да я прочетете незабавно. Моля? Не, настоявам да я прочетете! Ненапразно професор Каменек се позова на Исая Бърлин и на неговите Personal Impressions (vid. supra). Би трябвало да добавя, ако ми позволите, професор Каменек, недвусмислените позовавания на Ардевол, които се съдържат както в разговора на Бърлин с Яханбеглу389, така и в каноничната биография на Игнатиев390. Не, нищо от това не е чудото, Сара. Дори die Lesung391, което сигурно ще се проточи цял час. Не е това, Сара. Чудото е да те видя тук, на стола, на който съм седял толкова пъти, с твоята тъмна коса, прибрана на опашка, която пада на гърба ти, гледаш ме с едва сдържана усмивка и си мислиш колко съм хубав с новото сако, е, професор Ардевол?

– Извинете, какво казахте, професор Шот?

– Какво е вашето мнение?

Моето мнение. Боже мой.

– Любовта, която движи слънцето и звездите392.

– Какво? – учуден, професорът поглежда към публиката, после поглежда объркан към Адриа.

– Знаете ли, влюбен съм и веднага губя нишката на разговора. Може ли да повторите въпроса?

Стотината присъстващи не знаеха да се смеят ли, или не. Неспокойни погледи, полузамръзнали заешки усмивки; накрая Сара избухна в смях и всички я последваха.

Професор Шот повтори въпроса. Професор Ардевол отговори съвсем точно, очите на мнозина заблестяха от интерес и аз си помислих животът е прекрасен. А след това прочетох третата глава, най-личната, в която описвам как стигнах до откритието за историческата природа на познанието, без да съм прочел нито един ред от Вико. И шокът, който изживя, когато го откри благодарение на професор Рот, който, за съжаление, вече не е между нас. И докато четях, все си мислех, че преди много години Адриа беше избягал в Тюбинген, за да ближе раните си след неочакваното и необяснимо изчезване на Сара, която сега се смееше доволна пред него; че преди двайсет години се разхождаше из Тюбинген и чукаше на поразия, както много точно беше отбелязано при представянето, и в аудиториите на университета търсеше във всяко срещнато момиче някоя черта, която да му напомни за Сара. А сега тя стоеше пред него в аудитория 037, по-зряла, гледаше го с иронична гримаса как затваря книгата и казва една книга като тази изисква много години работа и аз се надявам да не ми хрумва да пиша друга такава още много, много, много години, амин. И присъстващите, въодушевени, почукаха вежливо с кокалчетата на пръстите по масата. А след това – вечерята с професор Шот, декана фрау Фартен, развълнувания Каменек и две преподавателки, доста мълчаливи и стеснителни. Едната, като че ли нисичката, каза тихичко, че била трогната от начина, по който Каменек е обрисувал доктор Ардевол като човек, и Адриа похвали професор Каменек за неговата чувствителност, а той наведе очи, малко смутен от неочакваните комплименти. След вечерята Адриа заведе Сара на разходка в парка; на гаснещата дневна светлина от него лъхаше остър мирис на студена пролет, а тя повтаряше колко красиво е всичко това. Нищо че е студено.

– Казват, че днес ще завали сняг.

– Пак е красиво.

– Когато ми беше тъжно и мислех за теб, винаги идвах да се разхождам тук. И прескачах през оградата на гробището.

– Позволено ли е?

– Виждаш ли? Прескочих.

Тя също прескочи, без да се замисли. На трийсетина метра видяха входната врата, беше отворена и Сара с мъка успя да сдържи нервния си смях, сякаш й беше неудобно да се смее в дома на мъртвите. Стигнаха до последния гроб и Сара прочете името заинтригувана.

– Кои са? – попита майорът без звезди.

– Германци от съпротивата.

Майорът се приближи до тях, за да ги разгледа по-добре. Мъжът беше на средна възраст, приличаше повече на чиновник, отколкото на партизанин, а тя изглеждаше като мирна домакиня.

– Как стигнахте дотук?

– Дълго е за разправяне. Трябват ни експлозиви.

– Откъде, по дяволите, се взехте и кои, по дяволите, си мислите, че сте?

– Химлер ще посети Ферлах393.

– Къде е това?

– В Клагенфурт. Тук, от другата страна на границата. Познаваме местността.

– И?

– Искаме да му подготвим хубаво посрещане.

– Как?

– Да го хвърлим във въздуха.

– Няма да се остави.

– Знаем как да го направим.

– Не знаете как да го направите.

– Знаем. Готови сме да умрем, за да го убием.

– Кои казахте, че сте?

– Не сме казали. Нацистите унищожиха нашата група от съпротивата. Екзекутираха трийсет другари. Нашият водач се самоуби в затвора. Ние, оцелелите, искаме смъртта на всичките тези герои да не е била напразна.

– Кой беше вашият водач?

– Херберт Баум.394

– Вие сте от групата на...

– Да.

Тревожни погледи на майора без звезди към помощника му с русите мустаци.

– Кога казваш, че трябва да пристигне Химлер?

Проучиха обстойно плана на самоубийците; да, беше осъществим, напълно осъществим. Затова им дадоха щедра порция динамит и им назначиха Данило Яничек за отговорник. Тъй като не разполагаха с достатъчно хора, решиха след пет дни Яничек да се върне в партизанската група, независимо дали операцията е проведена. И Яничек в никакъв случай няма да се самоубива с вас.

– Опасно е – протестира Данило Яничек, който никак не се запали по идеята, когато му обясниха за какво става дума.

– Да. Но ако се получи...

– Не ми се вярва.

– Това е заповед, Яничек. Вземи някой, който да ти прикрива гърба.

– Свещеникът. Имам нужда от широк гръб и точна стрелба.

И така, натоварен с експлозиви до ушите, като някакъв krošnjar395, Драго Градник мина по пътеките на Йелендол така безгрижно, все едно носеше дървени лъжици и паници396. Товарът пристигна непокътнат на местоназначението си. Един мъж, слаб като клечка, ги посрещна в тъмен гараж на Вайдишерщрасе и ги увери, че посещението на Химлер във Ферлах е след два дни.

Никой не можа да си обясни как се случи нещастието. Самите активисти от групата на Херберт Баум още не могат да си го обяснят. В нощта преди определения ден Данило и свещеникът приготвиха зарядите.

– Материалът е бил нестабилен.

– Нищо подобно. Използваше се за военни операции, няма как да е нестабилен.

– Сигурен съм, че е отделял течност. Не знам дали знаеш, че когато динамитът отделя течност...

– Знам, но материалът беше годен.

– Тогава те са били леваци.

– Не ми се вярва. Но няма друго обяснение.

Случи се така, че в три часа призори397, когато вече бяха сложили зарядите в раниците, с които двамата от екипа самоубийци трябваше да хвръкнат във въздуха заедно с Химлер като танцов партньор, Данило, уморен, изнервен, каза не пипай това, мамка му, а свещеникът, останал без сили, се подразни от тона му и тръсна на земята току-що натоварената раница. И биде светлина и гръм и за една десета от секундата тъмният гараж се освети, преди да полети във въздуха заедно със стъкла, тухли от стената и парченца от Данило и отец Градник, размесени с отпадъци.

Когато окупационните военни власти се опитаха да възстановят фактите, намериха само останките на не повече от двама души. Ходилата на единия приличаха на пити хляб. И сред железа, черва и пръски кръв изникна, окачена на един дебел врат, идентификационната плочка на изчезналия оберщурмфюрер от СС Франц Грюбе, който според версията на хауптщурмфюрер от СС Тимотеус Шаф, единствената приета за достоверна, беше гнусният виновник за унизителното поражение на една дивизия на Waffen-SS, която беше паднала геройски при влизането в Кранска гора, защото, щом чул първите изстрели, побягнал право към врага с вдигнати ръце, молейки за милост. Офицер от СС моли за милост комунистически партизански отряд! Сега вече разбираме: гнусният предател отново се е появил, този път замесен в подготовката на гнусно покушение срещу самия райхс­фюрер, защото това не е нищо друго освен план за убийството на райхсфюрер Хайнрих Химлер.

– А кой е този Грюбе?

– Предател на родината, на фюрера и на свещената клетва, която тържествено е положил при постъпването си в Schutzstaffel398. Хауптщурмфюрер от СС Шаф може да ви даде повече сведения за него.

– Да бъде опозорен и охулен!

385 Съкращение на vide supra (лат.) – вж. по-горе. – Б. пр.

386 „Лични впечатления“ (англ.) е заглавието на сборник с очер­ци, портрети, спомени за известни личности, с които британският философ и историк се е срещал в своя живот. – Б. р.

387 Вж. Архив на Еухенио Косериу, Еберхард-Карлов университет (нем.); Еберхард-Карлов университет е официалното име на Тюбингенския университет. – Б. р.

388 „История на европейската мисъл“ (нем.). – Б. пр.

389 Рамин Яханбеглу (1956) – ирански философ, автор на книгата „Разговори с Исая Бърлин“ (1991). – Б. пр.

390 Майкъл Игнатиев (1947) – канадски писател и политик, правнук на граф Николай Павлович Игнатиев; автор на книгата „Животът на Исая Бърлин“ (1998). – Б. пр.

391 Четенето (нем.) – среща с читатели, на която авторите четат откъси от свои нови произведения. – Б. пр.

392 Препратка към последния стих на Дантевата „Божествена комедия“. – Б. р.

393 Град в окръг Клагенфурт, Австрия. – Б. р.

394 Водач на германо-еврейска бойна група на съпротивата срещу нацизма, действала в Берлин (1912–1942). – Б. пр.

395 Амбулантен продавач на дребни стоки (словен.). – Б. р.

396 Очевидно тук се има предвид един от традиционните за словенския град Рибница народни занаяти – изработката на кухненски съдове и прибори от дърво, които векове наред са разнасяли на гръб амбулантните продавачи. – Б. р.

397 Алюзия за разказа на каталонския писател Пере Калдерс „Утре в три часа призори“, чийто герой в посочения час излита със саморъчно направена ракета към Луната и изчезва завинаги. – Б. пр.

398 Букв. отряд за защита: елитните въоръжени подразделения на Националсоциалистическата партия – СС. – Б. р.