Изповядвам

* * *

По онова време не знаех нищо за тайните действия на майка. Много късно разбрах, защото вкъщи си споделяхме какво правим само когато вече нямаше как иначе, като се доверявахме на лист хартия, за да избегнем докосването на погледите. Много късно разбрах, че майка се е държала като една нова Магдалена Жиралт137. Тя не искаше да й предадат главата на съпруга й, защото й я бяха дали веднага щом я бяха намерили. Тя искаше главата на убиеца на своя мъж. Всяка сряда, каквото и да се случеше в магазина или вкъщи, тя се обличаше и в пълен траур отиваше до полицейския участък на улица „Люрия“, който беше натоварен с този случай; там питаше за комисаря Пласенсиа, а той я канеше в кабинета си, пропит от тежка миризма на тютюн, от която й призляваше; поздравяваше и искаше възмездие за смъртта на съпруга си, който никога не я беше обичал. И винаги питаше има ли новини по случая Ардевол, а комисарят, без да я покани да седне, скован, винаги отговаряше не, госпожо. Не си ли спомняте, че се бяхме уговорили, че ще ви уведомим, ако има някакъв резултат.

– Не може току-така да се обезглави човек, без да се остави никаква следа.

– Да не искате да кажете, че сме некадърни?

– Обмислям възможността да се обърна към по-горна инстанция.

– Заплашвате ли ме?

– Всичко хубаво, господин комисар.

– Всичко хубаво, госпожо. Бъдете сигурна, че ако има новини, ще ви уведомим.

Черната вдовица излизаше от кабинета, комисарят отваряше и затваряше вбесен горното чекмедже на бюрото, а инспектор Оканя влизаше, без да иска позволение, и казваше отново тази досадница, а комисарят не благоволяваше да отговори, въпреки че понякога се напикаваха от смях от толкова странния испански, който говореше тази изискана дама. И така всяка сряда, всяка сряда, всяка сряда. Всяка сряда в часа, когато Каудильо138 приемаше на аудиенция в двореца „Пардо“. В часа, когато във Ватикана Пий XII също приемаше на аудиенция, комисарят Пласенсиа приемаше една черна вдовица, оставяше я да говори и щом си тръгнеше, ядосан отваряше и затваряше горното чекмедже на бюрото си.

Когато й омръзна, госпожа Ардевол прибягна до услугите на най-добрия детектив в света, според диплянката в чакалнята, която беше толкова малка, че човек направо се изприщваше. Най-добрият детектив в света поиска един месец предплата, един месец срок за работа и един месец мораториум върху посещенията при комисаря. Госпожа Ардевол плати, зачака и спря да посещава комисаря. Месец по-късно, след като почака в потискащата чакалня, беше приета за втори път от все още най-добрия детектив в света.

– Седнете, госпожо Ардевол.

Най-добрият детектив в света не стана, но изчака клиентката да седне и да се разположи удобно на стола. С бюрото между двамата.

– Какви новини имаме? – попита тя заинтригувана.

Най-добрият детектив в света в отговор барабани с пръсти по бюрото в продължение на една минута, може би следвайки някакъв ритъм в ума си или пък не, може би защото мислите на най-добрите детективи в света са неразгадаеми.

– Е, какви новини имаме? – повтори майка, изгубила търпение.

Но онзи заплашваше с още една минута барабанене с пръсти. Тя се изкашля, за да прочисти гърлото си, и с горчив тон, сякаш пред нея седеше господин Беренгер, каза защо ме извикахте, господин Рамис?

Рамис. Най-добрият детектив в света се казваше Рамис. Досега не се сещах за името. Досега, когато ти разказвам всичко това. Детективът Рамис погледна клиентката си и каза отказвам се от случая.

– Какво?

– Чухте вече. Отказвам се от случая.

– Но вие се заехте с него само преди някол­ко дни!

– Преди един месец, госпожо.

– Не приемам това решение. Платила съм и имам право на...

– Ако прочетете договора – прекъсна я рязко, – ще видите, че параграф 12 от приложението предвижда възможността за двустранно разваляне на договора.

– А каква причина ще изтъкнете?

– Претоварен съм с работа.

Мълчание в кабинета. Мълчание в канцеларията. Нито една машина не трака с клавишите и не пише доклади.

– Не ви вярвам.

– Моля?

– Лъжете ме. Защо изоставяте случая?

Най-добрият детектив в света стана, извади изпод папката един плик и го сложи пред майка.

– Връщам ви хонорара.

Госпожа Ардевол се изправи рязко, погледна презрително плика и без да го докосне, излезе, тракайки силно с токчетата. Като захлопна с всичка сила вратата на кабинета, от трясъка, който последва, с удоволствие разбра, че стъклото в средата на вратата беше излязло от рамката и се бе разбило на парчета.

137 Вдовица на генерал Жозеп Морагес (1669–1715), екзекутиран като бунтовник срещу режима на Филип V, която се молела безуспешно да прибере главата на мъжа си, окачена за назидание в желязна клетка в центъра на Барселона в продължение на 12 години. – Б. пр.

138 Caudillo (исп.) – вожд, официално звание на Франсиско Франко. – Б. пр.