Изповядвам

* * *

– Гертруд.

Тя гледаше в тавана; даже не си направи труда да обърне поглед към него. Преди да заговори, Александър изчака Дора да затвори входната врата и да ги остави сами:

– Вината е моя – каза меко. – Прости ми... Предполагам, че съм заспал... Вината е моя.

Тя го погледна така, като че ли беше много далеч. Отвори уста, сякаш искаше да каже нещо. След няколко безкрайни секунди обаче само преглътна слюнка и отклони поглед.

– Не съм го направил нарочно, Гертруд. Беше злополука...

Тя го погледна и сега той преглътна слюнка: тази жена знае всичко. Никога един поглед не ме е пронизвал така. Боже мой. Способна е да наговори глупости на първия появил се, защото сега знае, че аз знам, че тя знае всичко. Боя се, че нямам никакъв избор. Не искам да бъдеш пречка пред щастието, което заслужавам.