Изповядвам

* * *

Въпреки моите намерения, след няколко дни или седмици, не си спомням точно, присъствах на един таен търг. Морал, книжарят от пазара „Сант Антони“, ми беше дал адреса с тайнствено изражение. Може би нямаше нужда от такава тайнс­твеност, защото явно нямаше никакъв предпазен филтър. Натискаш звънеца, отварят ти и влизаш в един гараж в индустриалната зона на Оспиталет276. Вътре имаше маса с витрина, все едно сме в бижутерски магазин, подходящо осветена, на нея бяха предметите, за които ще се наддава. Още щом взех да ги разглеждам почувствах гъдел и сякаш ме обля пот – нещо, което оттогава винаги ме съпътства, когато съм на път да придобия нещо. Устата ми лепкава. Струва ми се, че точно това изпитва играчът пред игралната машина. Голяма част от предметите, за които винаги съм ти казвал, че са от баща ми, всъщност съм ги купувал аз. Например монетата от петдесет дуката от шестнайсети век, която сега струва цяло състояние. Купих я там. Доста ми олекна джобът. След това на други търгове или при луди размени, с огромни скокове в нищото, на „ти“ с някой друг побъркан колекционер – петте златни флорина, сечени в Перпинян277 по времето на краля на Майорка Жауме III. Какво удоволствие е да ги държиш в ръце и да ти звънкат. С монетите в ръка се чувствах тъй, както когато баща ми ми четеше лекция за цигулката „Виал“ и за различните собственици, които са преминали през живота й, служейки й, които са се стремели да извлекат от нея хубав звук, ценели са я, боготворели са я. Или тринайсетте прекрасни луидора, които, когато подрънкват в ръцете ми, издават същия звук, който е успокоявал на стари години Гийом-Франсоа Виал. Въп­реки опасността, на която го излагаше съжителството с онази сториони, той се беше привързал и не искаше да се разделя с нея, докато не чу да се говори, че мосю Лагит е пуснал слуха, че една цигулка на известния Лоренцо Сториони може би има връзка със станалото преди години убийство на мосю Льоклер. Тогава тази толкова ценна цигулка започна да пари в ръцете му и от съкровено притежание се превърна в кошмар. Реши да се освободи от нея далеч от Париж. На връщане от Антверпен, където бе успял да я продаде много изгодно, заедно с калъфа, изцапан с омразната кръв на tonton Жан, цигулката се беше превърнала в една успокояваща торба от козя кожа, пълна с луидори. Колко хубаво звънеше торбата! Хрумна му, че тази торба е неговото бъдеще, неговото скривалище, неговият триумф над простащината и суетата на tonton Жан. Сега вече никой не може да направи връзка между него и цигулката, която беше придобил хер Аркан от Антверпен. И така звъняха луидорите, когато подрънкваха в моите ръце.

276 Оспиталет де Льобрегат – град в провинция Барселона. – Б. р.

277 Между 1276 и 1344 г. град Перпинян е бил в пределите на кралство Майорка. – Б. р.