Изповядвам

* * *

Майка се върна вкъщи разтреперана и веднага щом затвори вратата, свали черното си палто и понеже нямаше сили да го закачи, остави го на пейката в антрето и отиде в стаята си. Чух я да плаче и предпочетох да не се бъркам в работи, които не са ми много ясни. После много дълго разговаря с Лола Чика в кухнята и видях как Лола Чика слага ръката си върху нейната и се старае да я окуражи. Минаха години, докато подредя частите на тази картина, която още виждам, сякаш е произведение на Хопър136. Цялото ми детство е запечатано в главата ми като диапозитиви с картини на Хопър, със същата лепкава и тайнствена самота. А аз се виждам като един от персонажите, седнал на неоправено легло, с книга, забравена на гол стол, персонаж, който гледа през прозореца или е седнал на празна маса и наблюдава голата стена. Защото вкъщи всичко се решаваше с шушукане и най-ясният звук, освен упражненията за техника с моята цигулка, можеше да се чуе, когато майка си слагаше обувки с ток, за да излезе. И ако Хопър е казвал, че рисува, защото не може да се изрази с думи, аз описвам с думи, защото, макар да виждам, не съм способен да рисувам. И винаги гледам като него през прозореца или през притворени врати. И каквото не знаех, накрая го узнавах. А каквото не знам, си го измислям и също е истина. Знам, че ще ме разбереш и ще ми простиш.

След два дни господин Беренгер беше върнал своите принадлежности в кабинетчето си близо до японските кинжали, а Сесилия едвам успяваше да скрие задоволството си, като се преструваше, че подобни дреболии не я засягат. Сега майка разговаряше с Франкфурт и предполагам, че тъкмо пренареждането на фигурите, което тя наложи, като атакуваше с топовете и дамата, накара господин Беренгер да предприеме мълниеносно и неочаквано нападение, да изстреля последния си куршум. Асовете на антиквариата от улица „Ла Паля“ си обявиха война, в която всички средства бяха позволени.

Майка винаги се бе държала като мъченица, покорна и дискретна, никога на никого не бе повишавала тон, освен на мен. Но когато баща ми умря, се преобрази и се превърна в прекрасна организаторка, твърда и неумолима, нещо, което никога не бях подозирал у нея. Магазинът веднага бе пренасочен към качествена оказионна търговия и продажбите се увеличиха, а господин Беренгер трябваше да преживее унижението да благодари на своята противница за повишение на заплатата, което не бе поискал, при това придружено от едно заплашително ние с вас много скоро ще проведем един дълъг разговор. Майка отново запретна ръкави, този път погледна към мен, пое дълбоко въздух и ми стана пределно ясно, че започваме много труден период от моя живот.

136 Става дума за американския художник Едуард Хопър (1882–1967). – Б. р.