Изповядвам

* * *

Онази нощ с Лаура се любихме много нежно, много внимателно, като че се страхувахме да не се нараним. Тя разгледа заинтригувана медальона, който Адриа носеше на врата, но не каза нищо. После се разплака и тогава за пръв път засмяната Лаура разкри пред мен вечно съпътстващата я доза тъга. Не ми разказа за любовните си мъки. И аз си премълчах.

След като се разходихме из музеите на Ватикана и се възхищавахме мълчаливо повече от час на Мойсей281 в базиликата „Сан Пиетро ин Винколи“, праотецът пристъпи напред, със скрижалите на Завета в ръка, и като се приближи до своя народ и видя, че се кланя на златния телец и танцува около него, стисна гневно каменните плочи, където Яхве беше издълбал с Божие писмо точките на споразумението, новия съюз с неговия народ, и ги хвърли на земята и те се разбиха на парчета. Докато Аарон се навеждаше да вземе едно парче с остри ръбове, нито много голямо, нито много малко, за да си го прибере за спомен, Мойсей се провикна сбирщина мързеливци, какво, по-дяволите, правите, кланяте се на лъжливи богове, щом само обърна гръб, нещастници такива! И богоизбраният народ каза прости ни, Мойсей, няма повече така да правим. Не аз трябва да ви простя, а милостивият Бог, срещу когото съгрешихте, като се кланяхте на лъжливи идоли. Само заради това заслужавате да ви убият с камъни. Всички. А когато излязоха на ослепителното римско слънце по пладне, мислейки за камъни и строшени плочи, хрумна ми, ей тъй, без никаква връзка, как преди един век, през хиляда двеста и деветдесета година от мюсюлманското летоброене, в малкото градче Ал-Хисв се родило едно ревливо момиченце с лице, грейнало като луната, и майка му, като го видяла, казала тази моя щерка е дар от Аллах, Милостивия, красива е като луната и сияйна като слънцето, а бащата, Азизадех търговецът, като видял колко е отпаднала съпругата му, казал, криейки тревогата си, как искаш да я наречем, моя съпруго, и тя отговорила ще се казва Амани и жителите на Ал-Хисв ще я знаят като красивата Амани; останала без сили, сякаш се били изчерпали от изречените думи; а нейният съпруг Азизадех, с горчиви сълзи в тъмните очи, след като се уверил, че всичко е наред, дал една бяла монета и кошница фурми на жената, която била бабувала; погледнал тревожно съпругата си и черен облак преминал през мислите му. С пресеклив глас майката изрекла Азизадех, ако умра, пази добре в моя памет златния накит.

– Няма да умреш.

– Послушай ме. А когато красивата Амани загуби първата кръв, подари й го от мен. Нека й бъде за спомен, съпруже мой. За спомен от майка й, която нямаше сили да... – И се закашляла. – Закълни се – настоявала.

– Заклевам се, съпруго моя.

Акушерката влязла отново в стаята и казала има нужда от почивка. Азизадех поклатил глава и се върнал в дюкяна си, защото трябвало да наблюдава как разтоварват пратката шамфъстък и орехи от Ливан, която току-що била пристигнала. Но даже и да го бяха издълбали на плочи като плочите със закона на неверните синове на Муса282, както те наричат избрания народ, Азизадех никога нямаше да повярва колко тъжен щеше да бъде краят на красивата Амани след петнайсет години, благословен да е милостивият Господ.

– Какво си се замислил?

– Моля?

– Виждаш ли, както винаги витаеш някъде другаде?

Тръгнахме за Барселона с влак и пристигнахме в сряда: Лаура пропусна две лекции за пръв път в живота си, и то без да предупреди. Бартардес, който сигурно долавяше интуитивно много неща, не я упрекна за нищо. А аз след „операция Рим“ вече знаех, че занапред мога да изучавам това, което ми харесва, и да чета съвсем малко лекции, колкото да присъствам в академичния свят. Струваше ми се, че като оставим настрана проблемите със сърцето, небето се разтваряше за мен. Макар и да не се натъкна по пътя си на нито един ценен ръкопис.

281 Става дума за статуята „Мойсей“ на Микеланджело. – Б. р.

282 Пророк и посланик на Аллах, отъждествяван с Мойсей. – Б. р.