Изповядвам

* * *

Когато отворих вратата, Сара можеше да ме попита откъде идваш, а аз да отговоря: от погребението на сестра ми, а тя: ти имаш сестра? А аз: да, полусестра. А тя: можеше да ми кажеш, а аз: не си ме питала, пък и почти не сме общували. А защо сега не ми каза, че е починала? Защото щеше да се наложи да говоря за твоя приятел Тито Карбонел, който иска да ми открадне цигулката, и пак щяхме да се скараме. Но когато отворих входната врата, ти не ме попита откъде идваш и аз не ти отговорих от погребението на сестра ми и ти не можеше да попиташ ти имаш сестра? И тогава забелязах, че пътната ти чанта е в антрето. Адриа я погледна учудено.

– Отивам в Кадакес – отговори Сара.

– Идвам с теб.

– Не.

Тръгна си без никакво обяснение. Стана толкова бързо, че не осъзнах колко важно щеше да се окаже и за двама ни. Когато Сара излезе, все още объркан, Адриа отвори със свито сърце гардероба на Сара и изведнъж почувства облекчение: дрехите й си бяха на мястото. Помислих си, че си взела само няколко ката за смяна.