Изповядвам

* * *

Когато билетът за влака беше в ръката ми, разбрах, че да отида да уча в Тюбинген, означаваше много повече от това да мисля за бъдещето. Означаваше да приключа с детството, да замина далеч от моята Аркадия. Да, да, аз бях самотно и нещастно дете; родителите ми, безчувствени към всичко извън моята интелигентност, бяха неспособни да се запитат искам ли да отида на Тибидабо да видя автоматите, които, щом им пуснеш монета, започват да се движат като хора. Но да бъдеш дете, означава да си способен да помиришеш цветето, което блести сред отровната кал. Означава да можеш да бъдеш щастлив с оня камион с пет оси, направен от картонена кутия за дамски шапки. Купувайки си билет за Щутгарт, знаех, че тук свършва възрастта на моята невинност.