Изповядвам

* * *

Всичко това, с още някои подробности, които сега не ми идват на ум, го научих много по-късно. Но пък добре си спомням, че вече можех да чета доста сложни текстове на немски и английски; казваха, че съм учел със смайваща лекота. Е, на мен това винаги ми се е струвало най-естественото нещо на света, но като виждам какво става наоколо, разбирам, че наистина съм го постигал с лекота. Френски без проблем, четенето на италиански, макар и с неправилни ударения, се получаваше от само себе си. И латинският на De bello Gallico139, плюс каталонски и испански. Имах желание да започна да уча или руски, или арамейски, но майка влезе в стаята и каза и дума да не става. Достатъчно езици съм знаел вече, трябвало да правя нещо друго в живота, а не да уча езици като папагал.

– Майко, ама папагалите...

– Знам какво говоря. И ти ме разбираш.

– Не те разбирам.

– Ами тогава напъни се!

Напънах се. Боях се от насоката, която искаше да даде на моя живот. Явно беше, че се стреми да изтрие всяка следа от баща ми в моето образование. Затова взе сторионито, което беше в сейфа, защитено с нов таен шифър, известен само на нея, седем две осем нула шест пет, даде ми го и ме уведоми от началото на следващия месец ще напуснеш консерваторията и госпожица Трульолс и ще станеш ученик на Жоан Манлеу.

– Какво?

– Вече чу какво.

– Кой е Жоан Манлеу?

– Най-добрият. Ще започнеш кариерата си на виртуоз.

– Аз не искам да правя кар...

– Ти не знаеш какво искаш.

Тук майка грешеше; аз знаех, че искам да бъда... е, добре, не че програмата на баща ми ме задоволяваше напълно, искам да изучавам по цял ден това, което се пише по света, да следя отблизо културата, да мисля върху културата. Не, не че ме задоволяваше, но обичах да чета, обичах да уча нови езици и... Добре, съгласен съм. Не знаех какво искам. Но знаех какво не искам.

– Не искам да правя кариера като виртуоз.

– Маестро Манлеу каза, че имаш дарба.

– И как е разбрал? Да не е ясновидец?

– Чу те. Два пъти, докато се упражняваше.

Оказа се, че уроците с Жоан Манлеу са били планирани най-старателно. За да успее да спечели съгласието на маестрото, майка го канила на кафе в часа, когато се упражнявах по цигулка, и двамата съвсем дискретно си говорили, а повече слушали. Маестро Манлеу веднага разбрал, че може да поиска каквото желае, и така направил. Майка не се поколебала нито за миг и го наела. В бързината не се сетила да попита Адриа дали е съгласен.

– Какво ще кажа на Трульолс?

– Госпожица Трульолс вече знае.

– А, така ли? И какво казва?

– Че си необработен диамант.

– Не искам. Не мога. Не искам да се мъча. Не. Решително и окончателно, не и не. – Един от малкото случаи, когато съм й крещял: – Чу ли, майко? Не!

В началото на следващия месец започнах уроците при маестро Манлеу.

– Ще станеш голям цигулар, и точка – бе казала майка, когато я убедих да оставя сторионито вкъщи за всеки случай и да разнасям насам-натам новия парамон140. Адриа Ардевол примирено навлезе в периода на своята втора образователна реформа. В един момент взе да мечтае да избяга от къщи.

139 Commentarii de bello Gallico – „Записки за Галската война“ от Гай Юлий Цезар по традиция е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите латински език. – Б. пр.

140 Цигулка от барселонската лютиерска фирма „Парамон“. – Б. р.