Изповядвам

* * *

– Току-що престъпи най-святото в дипломатическите отношения.

– Моля?

– Държал си се като слон в магазин за бохемски кристал.

– Не знам за какво ми говориш.

Брат Феликс Морлен, с възмущение на лицето и в гласа, изстреля:

– Кой съм аз, че да съдя хората? Господин Фаленями беше под моята закрила.

– Ама как, той е безскрупулен негодник.

– Беше под моя закрила!

– Защо закриляш убийци?

Феликс Морлен затвори вратата под носа на Феликс Ардевол, който не разбираше причината за тази реакция.

След като излезе от „Санта Сабина“, си сложи шапката и вдигна яката на палтото си. Не знаеше, че никога повече няма да види този непредвидим доминиканец.

– Не знам какво да ти кажа.

– Мога още да ти разказвам за нашия баща.

Вече беше тъмно. Трябваше да вървят по неосветените улици и да внимават да не се спънат в следите от каруците, издълбани във втвърдената кал по пътя. Даниела го целуна по челото пред имението Жес и за миг Адриа си спомни онзи ангел, какъвто беше тя за него, сега без криле и без онази неповторима аура. Тогава се сети, че всичко вече е затворено и леля Лео ще остане без подарък.