Изповядвам

8

– Ама ние нямаме никакъв ръкопис! – възклик­на Бернат. Двамата стояха на ъгъла на „Брук“ и „Валенсия“, пред консерваторията107, бяха тръгнали към дома на единия или на другия, нещо, което решаваха по средата на пътя.

– Знам какво говоря.

– И апартаментът е малък в сравнение с твоя.

– Да. А вашата готина тераса, а?

– Аз бих искал да имам брат.

– И аз.

Вървяха мълчаливо, сега към дома на Бернат, преди да се върнат за втори път към дома на Адриа и така да отдалечат времето на раздялата. Безмълвно изживяваха мъката си по брата, който нямаха, и се чудеха как така Роч, Рул, Солер Солѐ и Памиес имаха три, пет, четири или шест братя и сестри, а те нито един.

– Да, но у семейство Рул е такава бъркотия, четирима в една стая, с легла на два етажа. Непрекъснато се чуват крясъци.

– Да, да, съгласен съм. Но е по-забавно.

– Все се намира някой малък брат, който ти прави напук.

– Да.

– Или някой голям брат.

– Аха.

Адриа се опитваше да обясни, че в дома на Бернат родителите са пò, как да кажа, не ти стоят на главата по цял ден.

– Напротив, стоят ми. Днес не си учил цигулка, Бернат. А домашните? Не ти ли дават домашни? Виж само как съсипваш обувките, пакостнико, като жребче си. По цял ден е така.

– Ако видиш само вкъщи как е.

– Как е?

На третия курс между двете къщи стигнаха до заключението, че е невъзможно да се отсъди кое от момчетата е по-нещастно. Но аз знаех, че когато ходех у Бернат, вратата ми отваряше майка му, усмихваше ми се, казваше ми здравей, Адриа, и леко ме разрошваше с ръка. A моята майка не ми казваше дори как мина днес, Адриа, защото винаги отваряше Лола Чика, която само ме щипваше по бузата, докато къщата тънеше в тишина.

– Видя ли? Твоята майка пее, когато кърпи чорапи.

– Какво от това?

– Моята не пее. Вкъщи е забранено да се пее.

– Хайде сега!

– Почти. Аз съм един нещастник.

– И аз. Ама ти получаваш десетици108 и почетни отличия.

– Заслугата не е моя. Учението е лесно.

– Как ли пък не.

– Добре де, цигулката ме затруднява.

– Не говоря за цигулката, говоря за училището: граматика, география, физика и химия, математика, естествени науки, тъпия латински, това искам да кажа. Цигулката е лесна.

Не съм много точен с датите, но ти разбираш какво имам предвид, когато казвам, че бяхме много нещастни. Сега, като ти разказвам това, ми се струва, че беше по-скоро тъгата на пубертета, отколкото тъгата на едно дете. Но знам, че разговаряхме за това с Бернат, вървейки по улиците, които деляха неговия дом от моя, чужди на безмилостното движение по „Валенсия“, „Люрия“, „Брук“, „Жирона“ и „Майорка“, сърцето на Ешампле, моя свят, който, като изключим пътуванията ми, винаги си е бил моят свят. Знам също, че Бернат освен това имаше електрическо влакче, а аз нямах. И учеше цигулка, защото искаше. А най-важното – неговите родители го питаха Бернат, какъв искаш да станеш, когато пораснеш? И той можеше да отговори още не знам.

– Помисли за това. – Господин Пленса, с присъщата му доброта.

– Да, татко.

Само това му казваха, представяш ли си? Него го питаха какъв искаш да станеш, когато пораснеш, а на мен баща ми един ден ми каза слушай ме внимателно, защото не смятам да повтарям, сега ще ти кажа какъв ще станеш, когато пораснеш. Баща ми очерта пътя до последния завой. А още не беше се намесила майка, та не знам кое беше по-лошо. Не се оплаквам, само ти пиша. Но въжето здравата се беше опънало, дотолкова, че не смеех да говоря за това с Бернат. Наистина. Защото вече имах няколко урока по немски, за които не можах да си напиша домашните, защото Трульолс изискваше по час и половина занимание с цигулката, ако исках да преодолея първите препъникамъни на двойната струна, а аз ненавиждах двойната струна, защото, когато искаш да звучи само една струна, звучат три, а когато искаш да звучи двойната струна, се чува само една, и настъпва един момент, когато ти идва да разбиеш цигулката в стената, защото работата с пръстите се усложнява, и да си пуснеш плоча, където някой като Йосиф Робертович Хайфец свири толкова съвършено, та чак свят ти се завива, а аз бих искал да бъда Хайфец по три причини. Първо, защото съм сигурен, че неговата Трулевичиус не му е казвала не така, Яша, третият пръст трябва да се плъзга с ръката, не можеш да го изоставиш по средата на грифа, за бога, Яша Ардевол. Второ, защото винаги свиреше добре; трето, защото съм сигурен, че баща му не е бил като моя, и четвърто, защото смятах, че да бъдеш дете чудо, е тежка болест, от която той бе оцелял по различни причини, докато аз оцелях просто защото не бях истинско дете чудо, колкото и да му е мъчно на баща ми.

– Хау.

– Кажи, Черни орльо.

– Каза три.

– Три какво?

– Три причини да желаеш да бъдеш Яша Хайфец.

Понякога губя контрол. А сега, колкото повече напредвам в писането, толкова повече губя контрол. Не знам дали ще мога да стигна до края.

107 Образователна музикална институция, основана през 1886 г., която подготвя както професионални музиканти, така и любители. – Б. р.

108 Десет е най-високата оценка в Испания. – Б. пр.