Изповядвам

56

В деня, когато ти отново подхвана разговора и ме помоли да ти помогна да умреш, защото сама не можеш да се справиш, се ужасих, защото се бях надявал, че си забравила за това. Тогава Адриа й каза как така ще искаш да умираш, когато ние ти готвим изненада? Каква? Една твоя книга. Една моя книга, една моя книга? Да, с всички портрети; направихме я ние с Макс.

Сара се усмихна и известно време остана замислена. И каза благодаря, но аз искам да свърша. Не ми е приятно да умирам, но не искам да бъда в тежест и не приемам този живот, който съм принудена да живея, загледана винаги в едно и също място на шибания таван. Струва ми се, че това беше първата и единствена груба дума, която някога съм чул от теб. Или може би беше втората.

Но. Да, разбирам това „но“. Аз не знам как. А аз знам; Дора ми обясни; но имам нужда от помощ. Не ме моли. А ако го направи някой друг, все едно ли ще ти е? Не, искам да кажа, не моли никого за това. Тук аз се разпореждам; това е моят живот, не е твоят; наръчника с указанията го пиша аз.

Останах с отворена уста. Сякаш между Лаура и Сара имаше... Съжалявам, че трябва да призная, но заплаках безутешно пред леглото на Сара, която, впрочем, с къса коса беше много хубава. Никога не бях те виждал с къса коса, Сара. А тя, понеже не можеше да ме погали по главата, за да ме утеши, се загледа в шибания таван и почака да се наплача. Струва ми се, че в този момент е влязла Дора с лекарствата, но като е видяла какво става, е излязла дискретно.

– Адриа.

– Да.

– Обичаш ли ме най-много от всички?491

– Да, Сара. Ти знаеш, че те обичам.

– Тогава направи това, което ти казвам. – И след малко: – Адриа.

– Да.

– Обичаш ли ме най-много от всички?

– Да, Сара. Ти знаеш, че те обичам.

– Тогава направи това, за което те моля. – И почти веднага, за трети път: – Скъпи Адриа.

– Кажи.

– Обичаш ли ме?

И Адриа се натъжи, задето го помоли за трети път, защото аз съм готов да дам живота си за теб и всеки път, когато ме питаш за това, си мисля само, че...

– Обичаш ли ме, или не?

– Ти знаеш всичко и знаеш, че те обичам.

– Тогава помогни ми да умра.

491 Целият пасаж представлява алюзия към Евангелие от Иоана, 21:15–17. – Б. р.