Изповядвам

* * *

– Не. Умен съм, ако щеш, свръхнадарен. Но не мога да правя всичко. Нито пък съм длъжен да бъда най-добрият. Баща ми и ти сбъркахте с мен.

– Баща ти не сбърка.

– Приключвам с доктората и не смятам да записвам право. И не съм учил руски.

– Засега.

– Добре. Засега, да.

– Да не спорим повече, нали съм мъртва.

– Съгласен съм. Какво друго искаш да знам? Впрочем съществува ли Бог, майко?

– Умирам с много болки в сърцето. Най-голямата – не знам кой и защо уби баща ти.

– Какво направи, за да разбереш?

– Сега знам, че ме шпионираше зад дивана. Знаеш неща, за които не знаех, че знаеш.

– Не е така. Не може да се каже, че знам, успях да науча само какво е бардак, но не и кой уби баща ми.

– Ей, ей, идва черната вдовица! – каза инспектор Оканя уплашен, като надникна в кабинета на комисаря.

– Наистина ли?

– Ама ти не я ли разкара окончателно?

– Ебати каква жена.

Комисарят Пласенсиа сложи в чекмеджето остатъка от сандвича, стана и погледна през прозореца движението по улица „Люриа“. Когато усети женско присъствие на вратата, се обърна.

– Каква изненада!

– Добър вечер.

– Отдавна...

– Да. Работата е там, че... наредих да се разследва и...

На бюрото, в един студен пепелник, една изпушена наполовина и загасена пуричка умирисваше кабинета.

– И какво?

– Ариберт Фойгт, господин комисар. Търговски отмъщения, господин комисар. Или, ако искате, лични отмъщения, но никакви публични домове, никакви изнасилени момиченца.

– Аз винаги изпълнявам заповеди.

– А аз не, господин комисар. И смятам да ви дам под съд за укриване на...

– Не ме разсмивайте! – прекъсна я рязко полицаят. – За щастие Испания не е демократична страна. Тук заповядваме добрите.

– Скоро че получите призовка. Ако вината е по-нагоре, ще разберем кой дърпа конците.

– Какви конци?

– Ще разберем кой позволи на онзи убиец да действа безнаказано. И кой го остави да си отиде необезпокояван.

– Не бъдете наивна. Няма да намерите никаква нишка, просто защото няма.

Комисарят взе пуричката от пепелника, драсна клечка кибрит и я запали. Плътен синкав облак моментално скри лицето му.

– Защо не се обърна към съда, майко?

Комисарят Пласенсиа седна, бълвайки дим от носа и устата. Майка предпочете да остане права пред него.

– Има нишки и още как! – каза майка.

– Госпожо, имам работа – отговори комисарят, сещайки се за преполовения сандвич.

– Един нацист, който си живее най-спокойно. Ако още не е умрял.

– Имена. Без имена, всичко това е вятър работа.

– Един нацист. Ариберт Фойгт. Ето ви име.

– Всичко хубаво, госпожо.

– Следобеда, когато се извърши престъплението, съпругът ми каза, че отива в Атенеума да се срещне с някой си Пинейро...

– Майко, защо не се обърна към съда?

– ...но не е вярно, че е трябвало да се срещне с Пинейро. Бил му се обадил един комисар.

– Имена. Госпожо, в Барселона има много комисари.

– Било е клопка. Ариберт Фойгт е действал под закрилата на испанската полиция.

– Това, което казвате, може да ви вкара в затвора.

– Майко, защо не се обърна към съда?

– Мъжът е загубил контрол. Искал е да причини нещо лошо на мъжа ми. Вероятно е искал да го сплаши. Но го уби и го обезглави.

– Госпожо, вие бълнувате.

– Вместо да го задържите, го експулсирахте от страната. Така стана, нали, комисарю Пласенсиа?

– Госпожо, чели сте много романи.

– Уверявам ви, че не съм.

– Ако не престанете да ме дразните и да досаждате на полицията, ще ви се случи нещо много лошо. На вас, на вашата любовница и на вашия син. Ако ще да избягате на края на света.

– Майко, добре ли чух?

– Какво дали си чул добре?

– Това за твоята любовница.

Комисарят се облегна назад, за да прецени ефекта от думите си. И подчерта:

– Нищо не ми струва да пусна информация в кръговете, които посещавате. Всичко хубаво, госпожо Ардевол. Не идвайте никога повече. – Отвори полупразното чекмедже с преполовения сандвич и гневно го затвори, този път пред черната вдовица.

– Да, да, добре, майко. Но откъде знаеше, че това за публичните домове и за изнасилванията е лъжа?

Майка, макар и мъртва, мълчеше. Аз, разтревожен, очаквах отговор. След цяла вечност:

– Знам го и точка.

– Това не ме задоволява.

– Добре. – Драматична пауза, предполагам, за да събере кураж. – Още в самото начало на брака ни, след като вече бях заченала, се оказа, че баща ти страда от пълна сексуална импотентност. Оттогава беше напълно неспособен да получи ерекция. Това го огорчи за цял живот. Огорчи ни и двамата. Не помагаха нито лекари, нито жалки посещения на съчувстващи дами. Баща ти може да е всякакъв, но не можеше да изнасили нито едно момиче, защото намрази секса и всичко свързано с него. Предполагам, че затова търсеше утеха в свещените си предмети.

– Ако е било така, защо не ги даде под съд? Шантажираха ли те?

– Да.

– С любовницата ли?

– Не.

Писмото на майка приключваше с няколко общи препоръки и един плах прочувствен завършек, в който ми казваше сбогом, обични сине. В последната фраза, ще те следвам от небето, винаги съм усещал лека нотка на заплаха.