Изповядвам

* * *

Оплетен в лъжи, отидох в Ла Каша355, изтеглих толкова и право при Морал, с тревожното предчувствие, че през нощта се е запалил апартаментът му или вече е на друго мнение, или е намерил по-щедър купувач... или са го арестували.

Не. Полковникът ме чакаше търпеливо. Взех го деликатно. Беше мой и нямаше защо да страдам повече. Мой.

– Господин Морал.

– Да?

– А пълният ръкопис на Ницше?

– Аха.

– Може ли да ми кажете цената?

– Ако е само за да се намираме на приказки, няма какво да казвам и моля, не се засягайте.

– Става дума да го купя, ако мога.

– Обадете ми се след десет дни и ще ви кажа сумата, ако още не са го продали.

– Какво!?

– Ама какво си мислите? Да не сте само вие на този свят?

– Искам го.

– Десет дни.

Вкъщи не можех да ти покажа съкровището. Това беше моят нелегален живот в отговор на твоите тайни. Скрих ръкописа на дъното на едно чекмедже. Исках да купя папка, в която да се вижда цялото произведение лист по лист и от двете страни. Но трябваше да го направя тайно. На всичко отгоре Черния орел.

– Хайде, казвай.

– Току-що мина забранената река.

– Моля?

– Харчиш и ще продължаваш да харчиш за дрънкулки, а не казваш нищо на твоята squaw356.

– Това е все едно да я мамиш с друга жена. Така доникъде няма да стигнеш.

– Няма как да постъпя другояче.

– На път сме да скъсаме отношенията с белия приятел, който цял живот ни е давал подслон.

– Или да говорим със Сара.

– Само да посмеете, ще ви изхвърля през балкона.

– Храбрият воин не се бои от заплахите на бледоликия лъжец и страхливец. Освен това нямаш смелостта да го направиш.

– Разбира се – отново се обади Карсън. – Бол­ните не могат да преценяват нещата. Порокът ги държи в мрежата си.

– Кълна ви се, че цялата книга на Ницше ще бъде последната придобивка.

– И аз трябва да ти вярвам? – Карсън.

– Питам се защо криеш от твоята squaw – Черния орел. – Купуваш с твоето злато. То не е на някой евреин, ограбен от жестокия бял мъж с тоягите, които бълват огън, нито е крадено.

– Не е точно така, скъпи колега – поправи го Карсън.

– Но бледоликата squaw няма защо да знае.

Оставих ги да обсъждат стратегията, неспособен да им кажа, че нямах смелостта да отида при Сара и да призная тази страст е по-силна от мен. Искам да притежавам нещата, които привличат вниманието ми. Искам ги и бих убил, за да ги притежавам.

– Sic?357 – Карсън.

– Не. Но почти. – Към Сара: Май не се чувствам добре.

– Легни си, горкичкия Адриа, ще ти сложа термометъра (соmpassionevole е innocente).

Прекарах два дни с висока температура, след което постигнах нещо като споразумение със самия себе си (споразумение, което Карсън и Черния орел отказаха да подпишат), по силата на което си позволявах, за доброто на нашата връзка, да не разказвам подробности за историята на Виал, която познавах само отчасти, както и за кои от предметите вкъщи подозирах, че са придобити от баща ми с жестокостта на хищник. Или факта, че с магазина продадох и следователно осребрих много от греховете на баща ми... предполагам, че си се досетила за това. Нямах смелостта да ти кажа, че те излъгах в деня, когато ти дойде от Париж с жълто цвете в ръка и ми каза с удоволствие бих изпила едно кафе.

355 Най-голямата каталонска спестовна каса, понастоящем банка. – Б. пр.

356 Индианка; жена, съпруга (англ.). – Б. пр.

357 Така (лат.) – т.е. буквално, точно както го казваш. – Б. пр.