Изповядвам

16

Адриа Ардевол беше достигнал завидна зрялост. Времето не минаваше напразно. Вече знаеше какво е педал и даже беше проумял значението на теодицея. Черния орел, вождът арапахо, и храбрият шериф Карсън трупаха пустинен прах на лавицата със Салгари, Карл Май, Зейн Грей и Жул Верн. Но не бях успял да избягам от неумолимото попечителство на майка си. Моята способност да се подчинявам ме превърна в технично добър цигулар, но без душа. Като второкласен Бернат. Даже срамното ми бягство от първия рецитал с публика накрая бе прието от маестро Манлеу като белег на гениалност у мен. Отношението между двама ни не се промени, с изключение на това, че след тази вечер той се почувства в правото си да ме обижда всеки път, когато му хрумнеше. С маестро Манлеу никога не говорехме за музика. Говорехме само за цигулков репертоар и за имена като Виенявски, Нардини, Виоти, Ернст166, Сарасате, Паганини и най-вече Манлеу, Манлеу и Манлеу, и ми идваше да му кажа ама, маестро, кога ще свирим истинска музика? Но знаех, че това ще предизвика буря, от която можех да пострадам. Говореше само за репертоар, за своя репертоар. За положението на ръцете. За положението на краката. Как трябва да се обличаш, когато се упражняваш. И дали положението на краката може да бъде Сарасате – Соре, Виенявски – Вилхелми, Изаи – Йоахим167 или, само за избраници, стойката Паганини – Манлеу. А ти трябва да опиташ стойката Паганини – Манлеу, защото искам да бъдеш избраник, въпреки че, за съжаление, не можа да станеш дете чудо, защото аз влязох късно в твоя живот.

След бягството на Адриа госпожа Ардевол увеличи значително хонорара на маестро Манлеу и уроците бяха възобновени; беше много мъчително, защото отначало протичаха в мълчание – обиденото мълчание на гения, който иска да направи полугений от едно момче, объркано поради слабост на характера. Лека-полека покрай указанията и поправките Манлеу се върна към обичайната си бъбривост и един ден му каза донеси твоята сториони.

– Защо, маестро?

– Искам да чуя как звучи.

– Трябва да поискам разрешение от майка.

След толкова нещастия Адриа се беше научил да постъпва благоразумно.

– Ще ти разреши, ако й кажеш, че това е мое изрично желание.

Майка му каза ти си луд, какво си въобразяваш, парамонът ти върши много хубава работа. Адриа не преставаше да я врънка и тя заяви като кажа не, значи не. Чак тогава той изплю камъчето, ама това е молба и изрично желание на маестро Манлеу.

– С това трябваше да започнеш – каза строго майка му. Много строго, защото майка и син от няколко години водеха война, за която всеки повод бе добре дошъл, дотам, че един ден Адриа каза когато навърша пълнолетие, ще си отида. А тя: с какви средства? Той: с моите две ръце, с наследството от баща ми, не знам. Тя: гледай да разбереш, преди да си тръгнеш.

И така, следващия петък се явих със сторионито. Маестрото искаше не толкова да чуе как звучи, колкото да сравнява. Изсвири тарантелата на Виенявски с моята сториони – звучеше много, много добре. После с блеснали очи, за да види как ще реагирам, ми разкри една тайна: неговата гуарнери от 1702-ра била принадлежала на Феликс Менделсон. Изсвири същата тарантела – звучеше много, много добре. С победоносно изражение ми каза, че гуарнери звучи десет пъти по-добре от сториони. И ми върна цигулката с чувство на дълбоко задоволство.

166 Пиетро Нардини (1722–1793) – италиански цигулар, композитор и педагог; Джовани Батиста Виоти (1755–1824) – италиански цигулар и композитор; Хайнрих Вилхелм Ернст (1814–1865) – австро-унгарски виртуозен цигулар и композитор. – Б. р.

167 Емил Соре (1852–1920) – френски цигулар и композитор; Август Вилхелми (1845–1908) – немски цигулар и педагог; Йожен Изаи (1858–1931) – белгийски цигулар, диригент и композитор; Йозеф Йоахим (1831–1907) – унгарски цигулар, композитор и педагог. – Б. р.