Изповядвам

* * *

Пет дни след това можах да прочета завещанието. Всъщност нотариусът Казес го прочете пред мен, Лола Чика и леля Лео. И когато този мъж с писклив глас съобщи „желая картината със заглавие „Санта Мария де Жери“, произведение на Модест Уржел, лична собственост на семейството, да бъде дарена безвъзмездно на моята вярна приятелка Долорс267 Кариò, която винаги сме наричали Лола Чика, като скромен израз на благодарност за това, че цял живот ме е подкрепяла“, аз взех да се смея, Лола Чика се разплака, а леля Лео ни гледаше объркана. Останалата част на завещанието беше по-сложна, освен едно лично писмо в запечатан плик, което контратенорът ми връчи собственоръчно и което започваше с думите: „Скъпи Адриа, мил на сърцето ми сине“, нещо, което никога не беше ми казвала през моя шибан живот.

Скъпи Адриа, мил на сърцето ми сине.

Тук свършваше сантименталният изблик на майка ми. Останалото бяха инструкции за магазина. За моето морално задължение да се заема с него. И обясняваше най-подробно необичайните отношения, които беше установила с господин Беренгер, закрепостен към една заплата за още една година, за да върне стойността на една стара злоупотреба. „Баща ти вложи цялата си надежда в магазина и сега, когато мен ме няма, не може да го изоставиш. Но понеже знам, че винаги си правил и ще продължиш да правиш каквото си искаш, никак не съм сигурна, че ще ме послушаш, ще запретнеш ръкави, ще влезеш в магазина и ще сложиш всеки от служителите на мястото му, както направих аз след смъртта на баща ти. Не искам да говоря лошо за него, но беше романтична душа: трябваше да сложа ред в магазина, постигнах да заработи по-рационално, превърнах го в доходен бизнес, от който можехме да живеем двамата с теб, и добавих само още две заплати, както знаеш. Много съжалявам, че няма да задържиш магазина, но тъй като няма да видя това, няма значение.“ По-нататък ми даваше много точни инструкции как да се отнасям с господин Беренгер и ме молеше да ги следвам. А после отново се връщаше към личните проблеми с думите пиша ти тези редове днес, двайсети януари 1975 година, защото лекарят потвърди, че е много малко вероятно да живея още дълго време. Наредих да не те безпокоят в следването ти, докато не настъпи часът. Но ти пиша, защото освен това, което ти казах, искам да знаеш още две неща. Първо, върнах се към църквата. Когато се омъжих за бащата ти, бях едно скучно младо момиче, много податливо на влияние, което не знаеше какво точно иска от живота, и когато баща ти ми каза, че по всяка вероятност Бог не съществува, аз казах а, ами добре. После много ми липсваше, особено след смъртта на баща ми и след смъртта на Феликс, когато останах сама и не знаех как трябва да се държа с теб.

– Как е трябвало да се държиш с мен? Да ме обичаш.

– Аз те обичах, сине.

– От разстояние. – Вкъщи винаги сме били сдържани, студени, което не значи, че сме лоши хора.

– Майко, да ме обичаш, да ме гледаш в очите, да ме питаш какво искам да правя.

– Смъртта на баща ти обърка всичко.

– Можеше да се опиташ да ме обикнеш.

– Никога не можах да ти простя, че заряза цигулката.

– Никога не ти простих, че ме принуждаваше да бъда най-добрият.

– Ти наистина си най-добрият.

267 Лола е галено име от Долорс. – Б. пр.