Изповядвам

57

– Адриа? – Веднага забелязах, че Макс е разстроен.

– Да, кажи.

– Получих факса.

– Добре ли е?

– Не. Никак.

– Ами аз, това факса... Трябва да съм натиснал друг клавиш...

– Адриа.

– Да.

– Получих факса без проблем. Натиснал си каквото трябва и го получих.

– Много добре. Всичко е наред, нали?

– Дали всичко е наред? Ти знаеш ли какво си ми изпратил? – Тонът му ми напомни за Трульолс, когато ми казваше свири арпеджи в сол мажор, а аз започвах в ре мажор.

– Биографичната бележка за Сара, какво мога да ти изпратя?

– Да. С каква нота си започнал? – настояваше Трульолс.

– Слушай, какво ти става?

– За да се сложи къде? – сега вече беше Макс.

– Като заключителна бележка към книгата с портретите. Сега доволен ли си?

– Не. Сега ще ти прочета какво си ми изпратил.

Не беше въпрос: беше предупреждение. И веднага чух как казва Сара Волтес-Епстейн е родена в Париж през хиляда деветстотин и петдесета година и съвсем млада срещна един глупак, който се влюби в нея и който, въпреки че нямаше лоши намерения, така и не можа да я направи щастлива.

– Виж, аз...

– Да продължавам ли?

– Няма нужда.

Но Макс ми я прочете докрай. Беше много ядосан и когато свърши, настана много странна тишина. Преглътнах слюнката си и казах Макс, аз това ли съм ти изпратил?

Пак мълчание. Погледнах листовете на бюрото. Там стояха за преглеждане писмените работи от изпита по естетика. Сигурно Лола Чика ми е разбъркала нещата. И още листове. Чакай. Взех един лист, същия, който бях изпратил по факс, написан на „Оливети“493. Хвърлих един бърз поглед.

– Боже мой. – Мълчание. – Сигурен ли си, че съм ти изпратил това?

– Да.

– Извинявай.

Гласът на Макс прозвуча по-спокойно:

– Ако нямаш нищо против, аз ще напиша биографичната справка. Имам цялата информация за изложбите.

– Много ти благодаря.

– Не, извини ме и ти, че... нервите... Но от печатницата искат текста още сега, ако искаме да излезе, преди да се закрие изложбата.

– Ако искаш, ще се опитам да...

– В никакъв случай, ще се заема аз.

– Благодаря, Макс. Поздрави на Джорджо.

– Ще му предам. Между другото, защо пишеш „шибан“ с две „ш“?

Затворих телефона. Това беше първото предуп­реждение, но тогава още не знаех. Отново прерових листовете на бюрото. Нямаше друг текст. Прочетох го отново, разтревожен. На листа бях написал Сара Волтес-Епстейн е родена в Париж през хиляда деветстотин и петдесета година и съвсем млада срещна един глупак, който се влюби в нея и който, въпреки че нямаше лоши намерения, така и не можа да я направи щастлива. След мъчителни колебания, след напускания и връщания, нак­рая прие да живее със споменатия глупак, дълги години (прекалено кратки) на съвместен живот – най-важните години от моя живот. Най-съществените. Сара Волтес-Епстейн почина в Барселона през есен­та на деветдесет и шеста. Не е ли шибан този живот, да не може да доживее дори до петдесет години. Сара Волтес-Епстейн рисуваше живота за децата на другите, много рядко правеше изложби, и то неохотно, рисуваше с молив или с въглен, сякаш се интересуваше единствено от същест­веното – връзката с листа хартия чрез линията, очертана с молив или с въглен. Беше много добра художничка. Беше много добра. Беше.

493 Марка пишещи машини. – Б. пр.