Изповядвам

* * *

Заради студа реши да плати отново и да повтори посещението с нова група. На двора, неподвижен, Адриа четеше, без да вдига глава. Ами ако е замръзнал? – ужаси се Бернат. Не си даде сметка, че най-мъчно му беше за това, че ако Адриа е замръзнал, значи не е могъл да прочете докрай разказа му. Но го погледна с крайчеца на окото, докато слушаше екскурзовода, който, сега на немски, обясняваше манастирът „Бебенхаузен“, който сега ще разгледаме, е основан от пфалцграфа на Тюбинген Рудолф I през хиляда сто и осемдесета година и е секуларизиран през хиляда осемстотин и шеста година.

– Какво означава секуларизиран? (висок и слаб младеж, навлякъл анорак в цвят електрик).

– Да кажем, че вече не се е използвал като манас­тир. – Тогава екскурзоводът ги изчетка елегантно затова, че са културни хора, които предпочитат архитектурата на дванайсети и тринайсети век пред чашката шнапс или бирата. И продължи да разказва, че през различни периоди на двайсети век е бил използван като място за събрания на различни политически формации, местни и регионални, но благодарение на едно неотдавнашно решение на федералното правителство вече се предвижда цялостна реставрация, за да може посетителят да вижда сградата точно в онзи вид, който е имала, когато е била манастир и там е живеела многобройна общност от цистерциански монаси. Това лято ще започнат възстановителните работи. Сега, ако сте така любезни да ме последвате, ще влезем там, където е била манастирската черква. Внимавайте със стъпалата. Полека. Хванете се тук, госпожо, че ако си счупите крака, ще се лишите от моите прекрасни обяснения. Деветдесет процента от групата се засмяха. Бернат чу как мъжът започна да обяснява тази черква, която е съхранила много елементи от късния готически стил, като например този свод над главите ни; но го чу от вратата, защото се обърна крадешком назад, към двора, и се скри зад една колона. Не, Адриа не беше замръзнал, защото обърна една страница, потръпна от студ и отново се съсредоточи. Страница четирийсет – четирийсет и пета, пресметна Бернат. А Адриа четеше, полагайки усилия Сара и Корнелия да не се превърнат в Елиза, и не искаше да мръдне оттам въпреки студа. Четирийсет или четирийсет и пета, точно когато Елиза се изкачва по стръмнината с развети коси, само че сега като се замисля, ако се качва, косата й не може да се развява, тя едвам върти педалите. Ще трябва да го прегледам. Ако беше спускане, иди-дойди. Ами да, ще го поправя на „се спуска по стръмнината“. Точно така, спуска се по стръмнината и готово, косите й се развяват на воля. Сигурно много му харесва, даже не усеща студа. Като се стараеше да стъпва безшумно, се върна при групата, която в този момент вдигаше глава като един човек, за да разгледа декоративната украса на тавана, истинско чудо на инкрустацията, а една жена със сламени коси каза wunderbar259 и погледна Бернат, сякаш го молеше да заяви естетическата си позиция. Бернат, който преливаше от вълнение, кимна с глава три-четири пъти, но не пос­мя да каже wunderbar, защото моментално щяха да разберат, че не е германец, а той не искаше да се издава. Поне докато Адриа не му каже мнението си и той вземе да скача и да пищи, полудял от радост. Госпожата със сламената коса се задоволи с неясния жест на Бернат и каза wunderbar, но този път тихичко, само на себе си.

На четвъртото посещение il cicerone260, който от известно време гледаше Бернат с недоверие, се приближи до него и го погледна в очите, сякаш искаше да разбере дали този ням и самотен турист се будалка с него, или е възторжена жертва на прелес­тите на манастира „Бебенхаузен“, или може би на неговите обяснения. Бернат погледна възторжено диптиха, вече беше изтощен от нерви, а екскурзоводът поклати недоволно глава и каза манастирът „Бебенхаузен“, който сега ще разгледаме, е основан от пфалцграфа на Тюбинген Рудолф I през хиляда сто и осемдесета година и е секуларизиран през хиляда осемстотин и шеста година.

– Wunderbar. Какво означава секуларизиран? (хубава млада жена, облечена дебело като ескимос, с почервенял от студа нос).

259 Великолепно (нем.). – Б. пр.

260 Екскурзовод (ит.). – Б. пр.