Изповядвам

* * *

Драго Градник трябваше да наведе огромното си туловище, за да чуе анемичното гласче на отговарящия за пощата от Йесенице256, край Сава Долинка, която беше придошла заради пролетното топене.

– Какво казвате?

– Това писмо няма да стигне на адреса.

– Защо? – гръмотевичен глас.

Дядото от пощенската служба си сложи очилата и прочете на висок глас: Fèlix Ardèvol, 283 València ulica, Barcelona, Španija. И върна писмото на гиганта.

– Ще се загуби по пътя, капитане. Всички писма от чувала стигат само до Любляна, и край.

– Сержант съм.

– Какво от това, пак ще се загуби. Във война сме. Или не знаете?

Градник, нещо непривично за него, посочи зап­лашително служителя и каза с най-дълбокия и неприятен глас от своя регистър вие наплюнчете една марка от петдесет пари, залепете я на плика, сложете печата, пъхнете писмото в чувала, който трябва да занеса, и го оставете да лети. Разбрахте ли ме?

Въпреки че го викаха отвън, Градник почака обиденият мъж мълчаливо да изпълни заповедите на този дърт партизанин. Като свърши, сложи плика в чувала при малкото кореспонденция, която трябваше да замине за Любляна. Грамадният сержант го взе и излезе на слънчевата улица. Десет мъже нетърпеливо го викаха от камиона и щом го видяха да излиза, запалиха мотора. На каросерията имаше шест-седем подобни чувала и Владо Владич, излегнат, пушеше, гледаше часовника и каза нали трябваше само да се вземе чувалът, сержант.

Камионът с пощенските чували и с петнайсетина партизани не можа да потегли. Неочаквано един ситроен спря отпред и от него слязоха трима партизани, за да ги информират: на Цветница, деня, в който Хърватия и Словения празнуваха триумфалното влизане на Иисус в Йерусалим, възседнал магаре, три роти от есесовската дивизия „Райх“, решили да подражават на Божия Син, са влезли в Словения също триумфално, но моторизирани, докато Luftwaffe257 разрушава центъра на Белград и царското правителство, воглаве с царя, бяга презглава, другари. Дойде часът да дадем живота си за свободата. Идете в Кранска гора258 и спрете дивизията на Waffen-SS. Драго Градник си помисли дошъл е смъртният ми час, благословен бъди, Господи. Ще умра в Кранска гора, опитвайки се да спра една неудържима дивизия на Waffen-SS. И не се оплака, както беше постъпвал през целия си живот. Откакто хвърли расото и отиде да се срещне с партизанския отряд, който действаше в цялата област, за да отдаде живота си за страната, знаеше, че греши, но не можеше да постъпи другояче, защото пред него беше злото, било в лицето на усташите на Павелич или на дяволските СС, и теологиите трябваше да отстъпят пред печалната необходимост. Стигнаха до Кранска гора, без да срещнат нито един дявол, и тъй или иначе всички си помислиха, че може би информацията не е достоверна, но като излязоха на шосето за Боровска, един командир без звезди, с хърватски акцент и двайсетдневна брада им каза дойде часът на истината, това е смъртна битка срещу нацизма; вие сте партизанската армия на свободата срещу фашизма. Не проявявайте милост към врага, както той не е проявявал милост към никой враг и няма да прояви и към нас. Драго Градник искаше да добави вовеки веков, амин, но се сдържа, защото командирът без звезди продължи да обяснява как трябва да действа всяко защитно ядро. Градник имаше време да си помисли, че за първи път в живота си вече наистина ще трябва да убива.

– Хайде, давай напред, с всички сили към хълмовете. Успех!

Основната част от бойците, с картечници, ръчни бомби и оръдия, зае сигурните места. Стрел­ците трябваше да застанат най-горе, като орли. Дузината стрелци се пръснаха пъргаво – с изключение на отец Градник, който пухтеше като кит – по точките за защита, всеки с пушката си и само с тринайсет пълнителя. А ако ви свършат патроните, грабвайте камъни, ако се приближат до вас, удушете ги, но не ги пускайте да влязат в селото. Да си добър стрелец, означаваше да получиш наган с телескопичен мерник. Означаваше и да гледаш, проследяваш, наблюдаваш, да си свързан с този, когото трябва да убиеш.

Когато за малко щеше да умре, задушен от собствения си дъх, една ръка му помогна да изкачи последното стъпало. Беше Владо Владич, който вече лежеше на земята и се целеше в безлюдния завой на шосето; сержант, му каза, трябва да се поддържаме във форма. Над хълма се чуваха изплашените авлиги, които кръжаха над тях, сякаш искаха да ги издадат на германците. Минаха две минути в мълчание, докато той си поемаше дъх.

– С какво се занимавахте преди войната, сержант? – попита сръбският партизанин на ужасен словенски.

– Бях хлебар.

– Хайде сега. Били сте свещеник.

– Щом знаеш, защо ме питаш?

– Искам да се изповядам, отче.

– На война съм. Не съм свещеник.

– Свещеник сте.

– Не. Съгреших против надеждата. Аз самият имам нужда да се изповядам. Оставих...

Изведнъж онемя: на безлюдния завой се показа лек танк, следван от две, четири, осем, десет, дванайсет, мамка им, боже мой. Двайсет, трийсет или хиляда бронирани коли, пълни с войници. Зад тях – три или четири пехотни роти. Авлигите продължаваха да цвърчат, равнодушни към омразата и страха.

– Когато започне веселбата, отче, вие – лейтенанта вдясно, а аз – този вляво. Не го изпускайте от поглед.

– Оня по-високия, слабия?

– Аха. Правете като мен.

Това вече наистина е да си играеш със смъртта, помисли си Градник със свито сърце.

256 Град в Северозападна Словения. – Б. р.

257 Военновъздушните сили (нем.). – Б. пр.

258 Град в Северозападна Словения. – Б. р.