Изповядвам

* * *

Бях ловък. Придружен от хитрия Черен орел (да, бях доста пораснал, но понякога имах нужда от морална подкрепа), когато всички заспаха, се промъкнах в кабинета на баща ми и пипнешком затърсих в кошчето за боклук, докато намеря кутийката, подобна на кубче. Взех я, а безстрашният арапахо само с един жест ме възпря да не пос­тъпвам неблагоразумно. Следвайки указанията му, запалих лампата лупа, отворих кутийката и извадих медальона. Отново затворих кутийката и безшумно я сложих на дъното на кошчето. Адриа загаси лампата лупа и се оттегли с плячката в ръце в стаята си. След като затвори вратата, нарушавайки неписаното правило, което гласеше, че вратите вкъщи никога не трябва да се затварят, а само да се притварят, запали лампата на нощното шкафче, отправи знак на благодарност към Черния орел и разгледа медальона – любопитството караше сърцето му да бие ускорено. Беше доста примитивно изображение на света Богородица, вероятно копие на романска скулптура, бегло напомняща Моренета158, с мъничък младенец Иисус на ръце. На заден план огромно дърво с кичеста корона служеше за своеобразен фон. На гърба, където смятах, че ще намеря отговора на много загадки, имаше само една дума – Пардак, непохватно гравирана върху долната част. И нищо друго. Помирисах медальона, за да видя дали ще усетя ангелска миризма, тъй като, без да знам как и защо, бях убеден, че е дълбоко свързан с моята голяма, единствена и вечна италианска любов.

158 Мургавичката (кат.) – така се нарича скулптурата на Богородица, почерняла при пожар, която се намира в манастира „Монтсерат“, недалеч от Барселона. – Б. пр.