Европа.История

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор………………………………………………………..9

Списък на картите………………………………………………. 13

Легендата за Европа……………………………………………. 17

Въведение……………………………………………………….21

I. Peninsula: Полуостровът……………………………………….. 69

II. Hellas: Древна Гърция .. ;………………………………… 117

III. Roma: Древен Рим, 753 е. пр. Хр. - 337 е. сл. Хр. ………………. 171

IV. Origo: Раждането на Европа, около 330-800 а. сл. Хр………………..235

V. Medium: Средновековието, около 750-1270 а………………………… 311

VI. Pestis: Християнският свят в криза, около 1250-1493 а………………401

VII. Renatio: Ренесанси и реформации, около 1450-1670 а………………..485

VIII. Lumen: Просвещение и Абсолютизъм, около 1650-1789 а……………….591

IX. Revolutio: Континент в смут, около 1770-1815 а…………………… 687

X. Dynamo: Юзината на света, 1815-1914 а……………………………..767

XI. Tenebrae: Европа в затъмнение, 1914-1945 а………………………. 903

XII. Divisa et Indivisa: Европа разделена и неделима, 1945-1991 а……… 1059

Бележки към главите…………………………………………… 1141

Бележки към капсулите ……………………………………….. 1175

Приложение I. Списък на капсулите………………………………. 1208

Приложение II. Бележки към илюстрациите…………………………. 1210

Приложение III. Историческо резюме……………………………… 1219

ПРЕДГОВОР

Кое е оригиналното в тази книга, разказваща историята на Европа? Тъй като повечето аспекти на темата са разработени подробно от други историци, рядко се налагаха фундаментални проучвания. Оригиналността на книгата е в подбора, преподреждането и представянето на съдържанието. Главната цел бе да очертаем една мрежа във времето и пространството за европейската история и чрез представяне на изчерпателна сфера от теми в тази рамка да създадем впечатление за непостижимото цяло.

Академическият апарат бе сведен до минимум. Няма бележки, отнасящи се до факти и съждения, които могат да бъдат намерени във всяка от предложените за справка книги. Сред последните дължим да споменем специално двадесет и деветте тома от “The Encyclopaedia Britannica’’ (11 -о издание, 1910-11 ), която далеч превъзхожда всичките си наследници. Бележките в края са дадени само за да конкретизират по-малко познатите цитати и източниците на информация, невключени в сферата на стандартните учебници. Човек не трябва да приема, че текстът непременно е в съгласие с интерпретациите в цитираните трудове: “On ne s’étonnera pas que la doctrine exposée dans le texte ne soit toujours d’accord avec les travaux auxquels il est renvoyé en note” *.

Академичните съображения, които лежат в основата за написването на настоящата книга, са изложени във въведението. Но конструкцията й може би се нуждае от някои обяснения.

Текстът бе построен на няколко различни нива. Дванадесетте разказвателни глави обхващат цялото минало на Европа, от предисторията до настоящето. Те постепенно се приближават от далечния фокус в Глава I, която покрива първите пет милиона години, до сравнително близкия фокус в Глави XI и XII, които покриват XX век с приблизително по една страница на година. Във всяка глава има и подбор от по-специфични “капсули”, подбрани и заснети в увеличен образ и илюстриращи теми с по-тесен обхват, които прерязват хронологичния поток. Всяка глава завършва с широкоъгьлна “снимка” на целия континент, видян от една специфична гледна точка. Цялостният ефект може да се оприличи на исторически фотографски албум, в който панорамните табла са разнообразени със сбирка от детайлизирани притурки и снимки в близък план. Надявам се да разберете, че степента на прецизност, постижима на тези различни нива, ще варира значително. Не може да се очаква, разбира се, че един труд на синтеза би могъл да се сравнява със стандартите на научните монографии, които имат и доста по-различни цели.

* „Човек няма да се изненада, когато доктрината, обяснена в текста, не винаги е в съгласие с трудовете, които се споменават в бележките”; Ferdinand Lot, La Fin du monde antique et le début du Moyen Âge (Paris, 1927), 3. (Б. a.)

10

ПРЕДГОВОР

Дванадесетте основни глави следват конвенционалната рамка на европейската история. Те осигуряват основната хронологична и географска рамка, в която се вписват всички други теми и въпроси. Концентрирани са върху “събитийно базирана история”: върху принципните политически деления, културни движения и со-цио-икономически тенденции, които позволяват на историците да разчупят масата от информация на податливи за обработка (макар и по необходимост изкуствени) единици. Хронологичното ударение пада върху средновековните и съвременните периоди, в които можем да видим как оперира едно европейско общество. Географското разпространение се стреми да покрие еднакво всички части от Европейския полуостров от Атлантика до Урал - на север, изток, запад, на юг и в центъра.

На всеки етап ние правим опит да обезсилим предубежденията “Евроцентризъм” и “Западна цивилизация”. Но в труд с такъв обхват не беше възможно разказът да се разшири отвъд границите на Европа. Бяха дадени подходящи сигнали, за да се посочи огромното значение на случайни теми като исляма, колониализма или Европа отвъд океана. Отделено е подходящо внимание на източноевропейските дела. Там, където е възможно, те са интегрирани в основните теми, които засягат целия континент. В изложението на темите е включен източен елемент като нашествията на варварите, Ренесанса или френската революция, които често са били представяни като свързани единствено със Запада. Мястото, отделено за славяните, може да се припише на факта, че те оформят най-голямото от европейските етнически семейства. Националните истории редовно са резюмирани: но е обърнато внимание и на нациите без държави. Не са забравени и малцинствените общества - от еретици и прокажени до евреи, роми и мюсюлмани.

В последните глави не са следвани приоритетите на “Съюзническата схема на историята”. Те не са и оспорени полемично. Двете световни войни се разглеждат като “две последователни действия от една и съща драма”, като се отдава предпочитание на централноконтиненталното съперничество между Германия и Русия. Последната глава за следвоенна Европа води разказа до събитията от 1989-91 и до разпадането на Съветския съюз. Доводите оспорват твърдението, че 1991 година поставя края на една геополитическа арена, кръстена “Великият триъгълник”, чието начало може да се датира към началото на двадесети век (виж Приложение III, стр. 1318) и чийто край предлага подходяща празнина в продължаващата история. Навлизането в двадесет и първи век бележи откриването на нови възможности за изграждането на една нова Европа.

Капсулите, които са около 300 (виж картата в началото и Приложение I), изпълняват няколко цели. Те привличат вниманието към едно широко разнообразие от специфични подробности, които иначе не биха намерили мястото си в обобщенията и опростяванията на една синтетична историография. Понякога те представят теми, които пресичат границите на основните глави и илюстрират всички странни неща, прищевки и непоследователни странични течения, които прекалено сериозните историци често пропускат. И най-вече те бяха подбрани, за да ни дадат възможно най-много гледни точки за “новите методи, новите дисциплини и новите полета на съвременните изследвания”. Те ни дават примери от около шестдесет категории на познанието, които са разпределени в главите във възможно най-широкия диапазон на период, местоположение и тема. По произволни причини заради обема на книгата, търпението на издателите и издръжливостта на автора първоначалният списък с капсулите трябваше да бъде съкратен. Независимо от това ние все

ПРЕДГОВОР

11

още се надяваме, че цялостната точкова техника* ще създаде ефектно впечатление, дори и с по-малкия брой на темите.

Всяка капсула е поставена в текста на специфично място във времето и пространството и е маркирана от заглавна дума, която резюмира съдържанието. Всяка от тях може да бъде опитана като отделна, самостоятелна хапка; или пък може да бъде прочетена заедно с разказа, в който е вмъкната.

Моменталните снимки, които са дванадесет на брой, са предназначени да представят серия от панорамни погледи върху променящата се карта на Европа. Те обикновено замразяват рамката на хронологическия разказ в моменти със символично значение и временно спират устремната атака през огромни простори от време и територия. Те трябва да помогнат на читателя да си поеме дъх и да разгледа многобройните трансформации, които се развиват по всяко едно време на много различни фронтове. Те нарочно са фокусирани от една-единствена гледна точка и не правят опит да вземат под внимание множеството мнения и алтернативни перспективи, които несъмнено съществуват. В това отношение те са субективни и импресионистични. В някои случаи граничат с противоречивото царство на “асоциацията”, комбинирайки известни събития с недокументирани предположения и умозаключения. Както и няколко други елемента в книгата, те могат да бъдат осъдени за надхвърляне на конвенционалните граници на академичните доводи и анализ. Ако е така, те ще привлекат вниманието не само към богатото разнообразие на европейското минало, но и към богатото разнообразие от призми, през които то може да бъде пречупено.

До голяма степен книгата е написана в Оксфорд. Тя дължи много на богатите и древни извори в Бодлейската библиотека, както и на богатите и древни стандарти на обслужване в тази библиотека. Бях подпомогнат много и от стипендиите, щедро осигурени от Institut für die Wissenschaften vom Menschen във Виена и от Харвар-дския университетски институт за украински изследвания. Колоритността на книгата бе допълнена и с няколко посещения в европейския континент по време на написването й, бе обогатена значително от впечатленията, събрани в Беларус и Украйна, по пътя ми от Бавария до Болоня, във френските и Швейцарските Алпи, в Холандия, в Унгария и във Вендея.

Искам да отдам дължимото и на едногодишния период на изследователски отпуск, който бе спонсориран от Школата за славянски и източноевропейски изследвания в Лондонския университет при условие, че ще бъдат събрани частни фондове за заплата на моя заместник. Друг път, когато отпускът не беше спонсориран, книгата вероятно е спечелила от дисциплината на писане във всяко вдъхновяващо място - във влакове, в самолети, в болничните чакални, по хавайските плажове, на задния ред в семинарите на други хора, дори в едно гробище за коли. Благодарен съм също и за специалната субсидия, осигурена от Heinemann and Mandarin, която помогна да ускоря подготовката на помощните материали.

Искам да изразя своите благодарности към колегите и приятелите, които станаха първите читатели на някои глави или части: Бари Кънлиф, Стефани Уест, Ра-йът ван Бремен, Дейвид Морган, Дейвид Елтис, фания Оз-Залцбургер, Марк Алмънд

* Точкова техника - метод за рисуване у някои френски импресионисти, при който бялото платно се покрива систематично с мънички цветни точки, които, когато се гледат отдалеч, се сливат и създават светещ ефект - Б. пр.

12

ПРЕДГОВОР

и Тимоти Гартьн Аш; на легиона от помощници и консултанти, включително Тони Армстронг, Силвия Есъл, Алекс Бойд, Майкъл Бранч, Лоурънс Брокпис, Керълайн Бра-унстоун, Гордън Крейг, Ричард Кремптън, Джим Кътсол, Рийс Дейвис, Реджина Дейви, Денис Делетьнт, Джефри Елис, Роджър Грийн, Хюго Грин, Майкъл Хърст, Дже-рън Дженкинс, Мария Корневич, Гжегош Крул, Йан Маккелън, Димитри Оболенски, Ласло Петер, Робърт Пинсънт, Мартин Рейди, Мери Сетьн-Уотсън, Хейдрън Спийди, Кристин Стоун, Атина Сереату, Ева Травърс, Люк Трийдуел, Питър Вери, Мария Уи-доусън и Сергей Яковенко; на екипа от секретар-асистенти, ръководен от “Кингсли”; на Сара Берет, редактор на книгата; на Сали Кендъл, художник; на Джил Меткалф, изследовател на картините; на Роджър Муурхауз, съставител на индекса; на Кен Уос и Тим Аспен, картографи; на Ендрю Боуг, илюстратор; на моите редактори в Oxford University Press и Mandarin; на мениджъра на проекта Патрик Дъфи; и особено много на съпругата ми, без чиято подкрепа и търпение проектът никога нямаше да се осъществи.

Има основателни причини да вярваме, че европейската история е сериозен академичен предмет, базиран солидно върху минали събития, които действително са се случили. Обаче ние можем да си припомним миналото на Европа само чрез бързи погледи, частични проучвания и селективно сондиране. То никога не може да бъде възстановено в своята цялост. Поради това този том е само една книга от почти безкрайния брой истории на Европа, които могат да бъдат написани. Това е погледът на един чифт очи, филтриран през един мозък и предаден от една писалка.

Норман Дейвис

Оксфорд, Блуумсдей, 1993

При подготовката на коригираното издание на “Европа: история” поправките бяха адресирани само към фактическите грешки, терминологията и правописа. Не бяха правени опити да се навлиза отново в царството на историческата интерпретация. В допълнение към първоначалния екип от консултанти, повечето от които предложиха и други съвети, искам да изразя специалните си благодарности към:

Дж. С. Адамс, Ан Армстронг, Нийл Ашърсън, Тимоти Бейнбридж, Тим Бланинг, Тим Бойл, сър Реймънд Кар, Джеймс Корниш, Дж. Кремона, М. ф. Кълис, Й. Д. Дейвид-сън, Негово превъзходителство посланика на Финландия, Негово превъзходителство посланика на Италия, Фелипе Фернандез-Арместо, Дж. М. форестьр, Робърт фрост, Майкъл футрел, Греъм Гледуел, Ричард Хофтън, Хю Карни, Ноел Малкълм, Велибол Милованович, Б. К. Мобърли, Йан Морис, У. Шулте Нордолт, Робин Осбърн, Стивън Палфи, Рой Портър, Пол Престън, Джим Рийд, Доналд Ръсел, Дейвид Сел-борн, Ендрю Л. Саймън, Н. К. У. Спенс, Норман Стоун, Алън X. Стратфорд, Ричард Тайндорф, Джон Уегьр, Майкъл Уест, Б. К. Уъркмън, Филип Уин и Базил Йами.

17 март 1997

Норман Дейвис

СПИСЪК НА КАРТИТЕ

1. Полуостровът 10 000 г. преди Христа……………………………………. 16

2. Кралица Европа (Regina Europa)………………………………………… 20

3. Изток-Запад; Разделителни линии в Европа……………………………….. 40

4. Европа: Физически региони…………………………………………….. 70

5. Древна Егея, II хилядолетие пр. Хр……………………………………. 112

6. Праисторическа Европа……………………………………………….. 118

7. Рим-Сицилия-Картаген, 212 г. пр. Хр…………………………………… 163

8. Римска империя, I век сл. Хр…………………………………………. 170

9. Константинопол……………………………………………………… 229

10. Европа: Миграции…………………………………………………….. 238

11. Пътешествието на папа Стефан, 753 г. сл. Хр…………………………….. 305

12. Европа, около 900 г. сл. Хр ,………………………………………… 314

13. Ниските страни, 1265 ……………………………………………….. 391

14. Европа, около 1300 г………………………………………………… 402

15. Нарастването на Московия……………………………………………… 475

16. Европа, 1519 г………………………………………………….. 486

17. Рим, Древен и Модерен………………………………………………… 583

18. Европа, 1713 г…………………………………………………….. 590

19. Пътуването на Моцарт до Прага, 1787 г………………………………… 681

20. Европа 1810 ……………………………………………………….. 688

21. Революционен Париж…………………………………………………… 758

22. Европа, 1815 ………………………………………………………. 766

23. Европа, 1914 ………………………………………………………. 886

24. Европа по време на Голямата война, 1914-1918 г………………………….. 902

25. Новата Европа, 1917-1922 ……………………………………………. 942

26. Европа през Втората световна война, 1939-1945 г………………………… 1001

27. Следвоенна Германия след 1945 ………………………………………. 1051

28. Европа разделена, 1949-89 г……………………-……………………. 1060

29. Европа, 1992 ……………………………………………………… 1134

Карта 1.

Полуостровът 10 ООО г. преди Христа

» IЛ11

ЛЕГЕНДАТА ЗА ЕВРОПА

В началото не е имало Европа. Всичко, което е съществувало в продължение на пет милиона години, е бил един дълъг, криволичещ полуостров без име, разположен като украшение на носа на кораб от най-обширната земна маса на света. На запад се простирал океанът, който никой не бил прекосявал. На юг лежали затворени, вътрешно свързани морета, осеяни със свои острови, заливи и полуострови. На север - голяма полярна ледена покривка, която през вековете се разширявала и се свивала като някаква чудовищна замръзнала медуза. На изток се намирал земен мост към останалата част от света, откъдето щели да дойдат всички народи и цивилизации.

В интервалите между ледниковите епохи Полуостровът се сдобил с първите човешки заселници. Хуманоидите от Неандертал и пещерните хора от Кроманьон трябва да са имали имена, лица и идеи. Но ние не можем да узнаем кои са били в действителност. Те могат да бъдат разпознати смътно единствено по рисунките, по останалите от тях предмети и кости.

При последното отдръпване на леда, само преди дванадесет хиляди години, Полуостровът бил залян с нови вълни от имигранти. Невъзпяти пионери и изследователи се движели бавно на запад, заобикаляйки бреговете, пресичайки сушата и моретата, докато били достигнати и най-дапечните острови. Най-големият шедьовър, спомогнал за тяхното оцеляване, каменната ера, отстъпила път на бронзовата епоха, тя била изградена на ръба на човешкия периметър за живот, на един далечен остров. Но никакви съвременни спекулации не могат да разкрият със сигурност какво е вдъхновило тези майстори зидари, нито как се е наричал техният голям каменен кръг1.

В другия край на полуострова други групи от онези далечни народи в зората на бронзовата епоха основали общество, чието влияние е продължило и до ден-дне-шен. Според преданията елините се спуснали от вътрешността на континента на три основни вълни, завладявайки егейските брегове към края на второто хилядолетие преди Христа. Те завладели местното население и се смесили с него. Разширили се по хилядите острови, пръснати между бреговете на Пелопонес и Мала Азия. Абсорбирали преобладаващата култура на материка и още по-старата култура на Крит. Езикът им ги различавал от “варварите” - “онези, които говорели несвързани дрънканици”. Те били създателите на древна Гърция, [ваяваяоз]

По-късно, когато децата на античността попитали откъде идва човечеството, им разказали за сътворението на света от някакъв неидентифициран ор/7ех гегит или “божествен създател”. Разказали им за Потопа и за Европа.

Европа била темата на една от най-древните легенди в античния свят. Европа била майката на Минос, бог на Крит и следователно прародител на най-стария клон от средиземноморската цивилизация. Тя е спомената мимоходом от Омир. Но в “ЕВ-

2. Европа

18

ЛЕГЕНДА ЗА ЕВРОПА

porta и Бикът”, приписвана на Мошус от Сиракуза, и най-вече в “Метаморфози” от римския поет Овидий тя е обезсмъртена като невинна принцеса, прелъстена от Бащата на боговете. Разхождайки се със своите слугини по брега на родната си финикия, тя била омагьосана от Зевс под маската на снежнобял бик.

Чезне полека страхът - на девойката дава гърба си, да го потупа с ръка, и рогата си - да ги окичи с пъстри венци. Осмели се дори дъщерята на царя да му възседне гърба, без да знае кого тя възсяда.

Но от земята без шум и от сухия бряг постепенно той най-напред във водата потапя краката привидни, все по-дълбоко нагазва и пряко морето понася своя трофей. Тя трепере, назад към брега тя поглежда, дясна ръка на единия рог, а пък лява опряла върху гърба му. Трепти от зефира развятата дреха2.

Тук е изложена познатата легенда за Европа както е била рисувана върху гръцките вази в къщите от Помпей (виж илюстрация №1), а в модерните епохи - от Тици-ан, Рембранд, Рубенс, Веронезе и Клод Лоран.

Историкът Херодот, пишейки през пети век преди Христа, не бил впечатлен от легендата. Според него отвличането на Европа било просто епизод от многогодишните войни за кражби на жени. Банда финикийци от Тир отвлекли Йо, дъщеря на краля на Аргос; също така банда гърци от Крит отплавали до финикия и отвлекли дъщерята на краля на Тир. Това било случай на „каквото повикало, такова се обадило”3.

Легендата за Европа има много подзначения. Но пренасяйки принцесата до Крит от брега на финикия (сега южен Ливан), Зевс определено е прехвърлял плодовете на по-старите азиатски цивилизации на Изток, до новите островни колонии на Егея. финикия е влизала в орбитата на фараоните. Ездата на Европа осигурява митичната връзка между Древен Египет и Древна Гърция. Братът на Европа, Кадм, който бродил по света да я търси, orbe pererrato, се слави с това, че донесъл изкуството на писането в Гърция. [Cadmus]

Ездата на Европа също така улавя характерното безпокойство на онези, които са я последвали. За разлика от цивилизациите в долината на великата река Нил, на индусите, на Месопотамия и на Китай, които просъществували дълго, но били летаргични в своето географско и интелектуално развитие, цивилизацията от Средиземноморието била стимулирана от постоянното движение. То водело до несигурност и опасности. Несигурността подхранвала постоянния кипеж на идеите. Минос бил прославен заради своите кораби. Крит бил първата морска сила. Корабите прекарвали хора, стоки и култура, поощрявали всички видове обмен със земите, до които плавали. Като одеждите на Европа умовете на онези древни мореплаватели постоянно били “развети от вятъра” - tremulae sinuantur llamine vestes4.

Европа яздила по пътя на слънцето, от изток на запад. Според друга легенда Слънцето било колесница от огън, теглена от невидими коне от техните тайни конюшни зад изгрева към техните места за почивка отвъд залеза. Разбира се, една от няколкото възможни етимологии поставя в контраст Азия, “земята на Изгрева”, и Европа

ЛЕГЕНДА ЗА ЕВРОПА

19

- “земята на Залеза”5. Елините започнали да използват “Европа” като име за тяхната територия на запад от Егея, като някакво разграничение от старите им земи в Ма-ла Азия.

В зората на европейската история познатият свят се простирал на изток. Непознатото чакало на запад, в посоки, които предстояло да бъдат открити. Любопитството на Европа може да й е „изяло главата”. Но то довело до основаване на нова цивилизация, която по-късно щяла да носи нейното име и щяла да се разпростре върху целия полуостров.