Европа.История

RUFINUS

РУФИНИЙ Тираний от Аквелия (около 340-410), понякога свързван със св. Жером, ста-I ва известен чрез две свързани постижения - като латински преводач на гръцките те-I ологически трудове, особено от Ориген, и като автор на първата книга, отпечатана I от Oxford University Press. Неговите коментари върху Вярата на апостолите, “Expositio Sancti I Hieronymi in symbolum apostolorum”, били отпечатани в Оксфорд от Теодорих Рууд от Кьолн I и завършени на 17 декември 1478 г. Те започват, уви, с печатна грешка, едно “х” е пропус-I нато в илюстрацията в началото на книгата, където е отразена датата на публикацията (nor-I решно) като М СССС LXVIII1.

От тогава списъкът на OUP си има както своите възходи, така и своите спадове:

Чарлз Бътлър, “Женската монархия или трактат за пчелите” (1609)

Джон Смит, “Карта на Вирджиния” (1612)

Робърт Бъртън, “Анатомия на меланхолията” (1621)

“Молитвеник и управление на тайнствата” (1675-)

“Светата Библия, съдържаща Стария Завет и Новия” (1675-)

Едмънд Поукък (ред.), “Specimen Historiae Arabum” (1650)

- Maimonides, “Porta Mosis (1655)

- Greg. Abulfaragii historia compendiosa dynastiarum (1663)

[Richard Allestree] “Призванието на дамите: от автора на “Целият дълг на мъ-I жа” (1673)

Йохан Шафер, “История на Лапландия” (1674)

H. W. Ludolf, “Grammatica Russica” (1696)

Уйлям Блекстоун, “Коментари за законите на Англия” (4 тома, 1765-9)

Ф. М. Милър, “Ригведа-Санхита: Свещени химни на брамините“ (1849-73)

Луис Карол, “Приключенията на Алиса в страната на чудесата” (1865)

Норман Дейвис, “Игрището на Бога: История на Полша” (2 тома, 1981)

Счита се, че OUP прави най-забележителното си постижение през 1914 г., когато екип I оксфордски историци се впуснали да печатат в подкрепа на военните усилия на Британия. I Ръкописът “Защо водим война” бил предаден на 26 август, само три седмици след избухва-I нето на войната. Томът от 206 страници бил редактиран, буквите били подредени на ръка, I бил отпечатан, подвързан и готов за разпространение до 14 септември. Времената се ме-1 нят.

отшелници. Нейните епископи били странстващи отшелници и чрез практиката на са-моръчно посвещение изключително многобройни. Ирландия, която никога не била част от Империята, била евангелизирана систематично от св. Патрик (около 389-461), римски гражданин от Западна Британия, който се озовал в Ълстьр през 432 г. По този начин Ирландия била запазена за християнството, преди покривалото на англосаксонското езичество да падне върху останалата част от Британските острови. Ирландците щели да се отплатят, [вшто]

Арменската църква била създадена, когато провинцията все още била част от

284