Европа.История

PESTIS

мон Халеви, род. 1350) бил дипломат, епископ на Бургос и прочут антисемит. По-рано били популярни диспутите между религиите. По-късно, и особено през 1348-51 и 1391 г., били извършени грозни погроми. През XV век голямата каста на conversos, или новите християни - от родовете Луна, Гусман, Мендоса, Енрике - заели най-високите постове в църквата и държавата. Нищо не предава симбиозата по-красноречиво от испанската архитектура, изящна смесица от средиземноморски романски стил, католическа готика и ориенталски орнаменти8, [cabala]

В сърцето на Католическия свят политиката все още се въртяла около триъгълника на съперничество между Империята, Папството и Кралство франция. През целия XV век всеки един от тримата големи участници бил предмет на такива огромни местни сътресения, че не се появил международен победител. След междуцарствието от 1254-73 г. императорите били толкова погълнати от междуособните дела на Германия, че Италия била изоставена. Папството, смазано от войните на Италия, се оттеглило в Миди за почти седемдесет години преди началото на разкола. Кралство франция, безнадеждно опустошено от Стогодишната война срещу Англия, не успяло да се възстанови до средата на XV век. До 1410 г., когато имало трима императори, трима папи и двама крале на Франция, водачите на Католическия свят били в отчаяние. Хаосът в центъра бил такъв, че се създали възможности за образуване на нови силни държави. Освен Арагон, новите участници на сцената били Швейцария, Бургундия и Полско-Литовското княжество.

Свещената Римска империя била трайно отслабена от падането на Хохенщауфен. Междуцарствието, което стигнало до своя зенит с екзекуцията на Конрадин в Неапол, довело до десетилетия на хаос. Нещо по-лошо, имало малко перспективи имперската власт да бъде възстановена. Залагайки толкова силно на своите италиански амбиции, Хохенщауфените обрекли своите наследници на вечно подчинение в Германия. Тъй като имперската хазна била празна, а имперските владения - разпръснати, едва ли би могло да бъде другояче. В резултат на това германските принцове увековечили своите привилегии и изборното устройство на Империята закостеняло. През 1338 г. Изборната колегия отхвърлила папските претенции за утвърждаване на императорите от папата; а в Златната була от 1356 г. механизмът на избора бил фиксиран за определено време. От тогава нататък Франкфурт на Майн щял да бъде мястото за имперските избори. Мнозинство от седем обявени курфюрста щяло да има решителния глас. Седемте курфюрста щели да бъдат архиепископите на Майнц, Кьолн и Трир и владетелите на Бохемия, Рейн Палатината, Саксония и Бранденбург*. Император Карл IV, който формулирал Златната була, се подчинил на реалността. Според прочутото изказване на Брайс “Той легализира анархията и я нарече конституция.“9

От 1273 г. нататък омаломощената Империя водела борба за възстановяването си. От девет императори, от Рудолф фон Хабсбург, (упр. 1273-91) до Сигизмунд Люксембургски (упр. 1410-37), само трима постигнали достойнството на пълна имперска

* Споразумението останало валидно до 1623 г., когато Палатината бил изместен от Бавария. През 1648 г. Палатината бил възстановен наред с Бавария, а през 1708 г. Хановер бил издигнат като девети курфюрст. Обширните поправки на Наполеон никога не били приложени на практика -Б. а.

_______

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

413

коронация. Двама - Адолф фон Насау през 1298 г. и Вацпав Люксембургски през 1400 г.

- били детронирани от курфюрстите. Хенрих VII (упр. 1308-13), последната голяма надежда на Данте, подражавал сляпо на своите предшественици, напредвайки в Италия; той бил прогонен от Рим и умрял позорно от треска в Пиза. Неговият наследник Лудвиг Баварски (упр. 1314-47), след като се сблъскал с папата, превзел Рим с щурм през 1328 г.; но неговите действия провокирали само още един кръг от антипапи и антикрале. Карл IV Люксембургски (упр. 1346-78) донесъл известна стабилност. Повишен от антикрал до император, той използвал Империята, за да изгради своята любима Бохемия. В продължение на една година Германия била управлявана от Карл-щайн. Висшата политика била оспорвана между четири водещи фамилии - базираните в Бавария Вителсбах, които владеели също така Хайнаулт и Холандия; Люксембургите, които владеели Люксембург, Брабант и Бохемия от 1310 г., Силезия - от 1333 г. и Лузатия и Бранденбург до 1415 г.; Ветин от Саксония; и Хабсбургите от Австрия, чиито владения се разпрострели на юг от Зунгдау до Карниола. Местната политика се контролирала от вездесъщите грабливи прелати, от мощните имперски градове или от развълнуваната маса на дребните рицари. Това било епохата на Raubritter, грабливите барони, и на Faustrecht, законът на юмрука. На Германия от Късното средновековие й липсвали уверени национални монарси, каквито управлявали от двете й страни

- във франция и Полша. Това продължило чак до избора на тримата последователни Хабсбурги, през 1438, 1440 и 1486 г., когато Империята започнала Да приема вид на привидно наследствена монархия. Но дори и тогава императорите имали малко свобода на действие. Ако раздробеността е мярка за феодалната система, то Германия е била най-феодалната от всички страни.

Хохенщауфените оставили горчиво наследство и в Италия. На север воюващите общини заместили германското потисничество с домашно. Всички градове от Ломбардия и Тоскана паднали под контрола на някой от водещите съперници - Милано, Флоренция или Венеция. Това било епоха на нарастващо търговско богатство и културно великолепие, но и на безкрайни конфликти. Меченосците и отровителите процъфтявали наред с художниците и поетите. В Централна Италия едно съглашение, подписано през 1275 г. между Империята и Папството, забранявало всички претенции на имперските сюзерени към Патримонията на св. Петър. Папската държава която, освен Рим включвала Римини, Анкона и Кампаня, се оказала свободна, но беззащитна и постоянно била изтощавана от неспокойните граждани на Рим. На юг клиентите на Папството, дворът на Анжу, който бил внесен там, за да замести Хохенщауфен, на свой ред станали непоносими. “Сицилианската вечерня” от 30 март 1282 г., когато недоволното население на Палермо избило около 4000 от своите френски управници, довела до въвеждането на арагонско управление в Сицилия, до обкръжението на Ангевините в Неапол и до двадесетгодишна война, [conclave]

Град Флоренция се намирал в центъра на вихрушките и слънчевите лъчи на средновековна Италия. Изхранван от плодовете на своето красиво апенинско contado, през XIII век той израснал като процъфтяваща общност от около 100 000 буйни души. Неговата златна монета, флоринът, се превърнал в стандартна валута далеч отвъд Италия. Амбициозната буржоазия, наричаща себе си popolo, била организирана в опозиция срещу традиционната сотипе от базираните в замъците благородници от контадо

- Донати, Уберти, Черчи, Алберти. Главните и второстепенните arti, или гилдии, се бо-

414