Европа.История

GRILLENSTEIN

ПРЕЗ 1797 г. в семейството на селски тъкачи в село Гриленщайн, енория Гмюндв австрийския район Валдвиртел, се родил син. Името на семейството не е дадено, но техният жизнен цикъл е възстановен от енорийските документи (виж Приложение III, стр. 1298). През 1817 г., на двадесетгодишна възраст, синът се оженил за жена, по-възрастна от него с шест години, и най-късно до декември младоженците си имали бебе от мъжки пол. На този етап домакинството очевидно е представлявало съвършен пример за класическото “родово семейство” както е определено от Ле Плей — патриархална единица, състояща се от три поколения, оглавявана от Sl-годишния дядо. |GROSSENMEER|

Много скоро обаче картината се променила. През следващата година (1818) дядото се оттеглил (Ausnahm), взел със себе си жена си и двете си неомъжени дъщери и оставил сина си за глава на домакинството. Продължил да живее някъде във фермата още дванадесет години, докато след смъртта на съпругата си самият той се оженил повторно и си заминал.

Поради това от 1818 г. домакинството имало съвсем малка прилика с родово-фа-милния модел. За дванадесет години синът поел отговорността, освободен от родителската власт, но останал със своите оттеглили се родители. Неговото семейство се увеличило с раждането на още три деца, но било сполетяно от смъртта на най-големия му син (1821), на майка му (1826) и на най-малката му новородена дъщеря (1827). След заминаването на баща му и на неомъжените му сестри (1830) той успял да се справи със загубите само като наеме няколко тъкачки и техните семейства плюс няколко слуги. До 1841 г., когато най-голямото оцеляло дете навършило двадесет и една години, домакинството се състояло от три отделни, неродствени семейства — семейството на главата и семействата на две по-възрастни тъкачки, които току-що заместили две неомъжени жени и техните незаконни синове. Човек може да си представи проблемите1.

Този единичен пример бе избран от историците, които желаеха да демонстрират опасността от обобщаване на стандартни социологически модели, докато се наблюдават динамичните промени във времето. Семейният жизнен цикъл, който разкрива приливите и отливите на сполуката, е изключително важна концепция за разбиране на селския живот в цяла Европа и през всички векове.

Набулионе Буонапарте (1769-1821) - като Хитлер и Сталин - бил чужденец в страната, над която господствал. Той се родил в Аячо в Корсика една година след като Луи XV купил острова от Генуа. Когато бил изпратен във франция на военно обучение като кадет, нямал никакво лично богатство, никакви социални връзки, нито владеел добре френски език. Израснал като дребен, навъсен, настоятелен младеж с нещо повече от загатване за родната vendetta не много дълбоко под бледата му кожа. Но франция била “бунтовна кобила”, очакваща да бъде укротена:

0 Corse à cheveux plats! Que la France était belle

Au grand soleil de messidor!

КОНТИНЕНТ В СМУТ

737

C’était une cavale indomptable et rebelle Sans frein d’acier ni rênes d’or.

(0, гладкокоси корсиканецо! Колко хубава бе франция/ Под лятното слънце на Месидор!/Тя беше кобила, бунтовна и неукротима,/ Без стоманена юзда, без поводи от злато.)37

“Гладкокосият корсиканец” дължал всичко на Революцията, която го произвела в генерал от артилерията на 24-годишна възраст. Той лично наблюдавал клането при щурма на Тюйлери. Но тогава изоставил франция, за да помогне на своите братя в Корсика, и може би щял да остане при семейството си, ако не бил прогонен от местните вълнения. През 1794 г., след като служил в Тулон с брата на Робеспиер, той за кратко бил арестуван от термидорците и напразно се обърнал с молба за служба към отоманския султан. Но през 1795 г. бил подръка в Париж по време на роялистките бунтове през октомври, когато спасил Конвента с навременно “кълбо дим от картеч”.

След това подозрителният някога артилерист не можел да сгреши. През 1796 г. той приел командването на дрипавата армия в Италия. Също толкова бързо се превърнал в господар на своите политически шефове, усещайки правилно, че съдбата на правителството в Париж се опира върху добрите новини от фронта. Неговата подкрепа била потърсена открито от колебаещите се членове на Директорията и неговото отсъствие, докато бил в Египет през 1798-9 г., само засилило козовете му. Превратът на 18 брюмер, който го превърнал във фактически диктатор на Франция, бил извършен без никакви спънки. Това било постижение, което можело да бъде изпълнено само от напълно външен човек. Оттогава нататък, при консулството и Империята, през море от кръв в четиридесетте битки, които претендирал, че води за самозащита, Наполеон никога не погледнал назад. Заобиколен от подобни маршали парвенюта - Бер-тие, Масена, Макдоналд, Мюра, Султ и Ней - и от подобни блестящи министри - Талейран, Гудин, фуше и Кларк, - той обяздвал безпогрешно френската кобила.

И когато Франция била обуздана от своя корсикански ездач, той я оседлал по правилата на корсиканските роднински връзки с цялото племе Бонапарт: с Жозеф, крал на Неапол и Испания; с Люсиен, принц на Канино; с Луи, крал на Холандия; с Жером, крал на Вестфалия; с Елиза, Паулина и Каролин - херцогиня, принцеса и кралица. Запънал се само по своята собствена династична пътека. Бракът му с Жозефин де Боарне, креолка от Мартиника и вдовица на екзекутиран благородник, не му дал наследник и свършил с развод. Полската му любовница, Мария Валевска, му родила син, който не бил признат. Втората му съпруга, Мария-Луиза от Австрия, през 1811 г. родила Наполеон II, крал на Рим. До това време край “Слънцето от Месидор” се събирали облаци. Първият владетел на цялата Империя вече замислял нахлуването в Русия. Според Торкевил Наполеон бил “толкова велик, колкото може да бъде един човек без качества”. [Corsica]

Втората коалиция, 1799-1801 г., била създадена от новия цар Павел I, който желаел силно да играе по-активна роля. Руската армия на Суворов си възстановила по-голямата част от Австрийска Италия, преди Бонапарт да се появи отново и да възстанови баланса. Но Павел I бил убит; континенталните съюзници изгубили смелостта си;

47. Европа

738