Европа.История

REVOLUTIO

ворил провинцията, комбинирайки религиозната толерантност с безпощадни военни мерки. Третата кампания (от септември 1797 до юли 1801 г.) била провокирана от решението на Директорията да анулира изборните резултати във всички départements на север и на запад, където монархическите кандидати спечелили категорично. Тя се характеризирала с подновено преследване на неположилите клетва свещеници и със серия убийствени местни конфликти между шуаните и “Bleus”. През 1799 г., под ръководството на Жорж Кадудал (1771-1804) от Керлеано в Морбиан, въстаниците успели да координират своите действия и бързо да окупират няколко града, включително Ре-дон, Ле Ман, Нант и Сен Брю. Но техният успех свършил при консулството на Наполеон, който последвал стратегията на Хох. Повсеместните вражди престанали след уреждането на религиозните проблеми, въведено с Конкордата от 1801 r.; но местните бунтовнически групи продължили да бродят из горите, докато Кадудал не бил заловен и екзекутиран през 1804 г.32 [chouan]

Никое точно описание на Контрареволюцията не може да не отбележи бързо променящите се знаци по пейките в събранието. Конституционапистите, които повели Революцията през 1789 г., вече били броени сред “реакционерите” през 1792 г. Една от най-решителните вълни на съпротива, която подпалила бунтовете в Лион, Марсилия, Бордо и другаде през юни 1793 г., била задвижена в подкрепа на жирондисти-те, които доскоро били най-близките съюзници на якобинците. Дори санклютите, които си спечелили правото да гласуват и правото на евтин хляб, с времето се обърнали против своите якобински покровители. Бонапарт, за когото се смятало, че е предал както Бурбоните, така и Републиката, привлякъл омразата както на “Белите”, така и на “Червените”. Експлозията на “адската машина” в Париж на 24 декември 1800 г| която целяла да убие Бонапарт, докато пътувал към операта, било работа на роялистките émigrés, но тя била използвана като претекст, за да оправдае екзекуцията на