Европа.История

JEANS

ШЙИК” е френското име на Генуа, а по аналогия — на традиционните панталони, носени от генуезките моряци. Serge de Nîmes било името на груб син брезент, сега съкратено в “деним”, произвеждан традиционно в този френски град. Ливай Строс (1829-1902) бил от Бавария, емигрирал в Ню Йорк на четиринадесетгодишна възраст и се включил в бизнеса на братята си за снабдяване на златотърсачите и граничарите от калифорнийската Златна треска. Някъде през 60-те години на XIX век на компанията Ливайс й хрумнала идеята да използва плата деним от генуезките панталони, като усили джобовете и шевовете с медни нитове от конски хамути. Така бил произведен най-трайният и най-уни-версален продукт в историята на модния дизайн — немски имигрант използвал френски плат и италиански стил, за да изобрети прототипен американски продукт.

“Сините джинси” останали работно облекло в Северна Америка почти цял век преди да превземат Европа (и останалия свят) с щурма от 60-те години на XX век, главен символ на “американизацията”’.

самотна къщовница и домашна управителка, или, както било при работническата класа, като тройно обременена работничка, домакиня и майка. Не е изненадващо, че отвъд официалните салони на висшето общество се намирал пренаселеният ад на проституцията, отчаянието и ранната смърт.

Индустриализацията довела постоянните преселнически вълни; първо, на местна и сезонна основа от селото към фабриката; после на регионална основа-от провинцията към градовете; и от 50-те години на XIX век нататък, на интернационална и интерконтинентална основа - към всички индустриални градове в Европа и САЩ. Не-регулираната миграция на свой ред довела пренаселването на градовете, скитничеството, недостига на жилища, бездомните, епидемиите от тифус и холера, безработицата сред просперитета, упоритата и неизлечима бедност. С голямо забавяне най-ужас-ните епидемии, като общоевропейските избухвания на холерата през 1830-5,1847-8, 1853-6, 1865-7, 1869-74, 1883-7 и 1893-5, провокирали революция в обществената и лична хигиена и институцията на общинските здравни служби. [SANITAS] Медицинският прогрес по-късно довел до огромно спадане на смъртността изобщо и на детската смъртност в частност.

Нарастващото население обаче съчетавало пороците на свръхнаселеността в селата и на експлоататорските предприятия, на детския труд, нечовешката продължителност на работното време, експлоатацията на жените и неизразимата мизерия на бордеите. Организираната престъпност виреела добре сред бедността и психопа-тологията на градския живот. Тя породила нова прослойка от закоравели престъпници, новата идея за професионална полиция по модела на Скотланд Ярд, новата професия на детективите, новата треска за строеж на затвори и с “Мемоарите на Шер-лок Холмс” (1894), нов литературен жанр - криминалния трилър.

Ужасяващият контраст между богатите и бедните никога не е бил описван подобре, отколкото в работите на Бенджамин Дизраели (1804-81), романист и премиер-министър. В “Сибил” (1845) той пише за “Две нации, между които няма общуване и

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

783

няма симпатия; които са толкова невежи за навиците, мислите и чувствата на другите сякаш са… обитатели на различни планети”8. Описанието било достатъчно точно; но обвинението не било напълно честно. XIX век станал свидетел и на огромна експлозия в частната благотворителност. [Caritas]

В културната сфера образованието разширило много своите граници. Жителите на градовете вече не можели да се справят без основна грамотност и познаване на числата: всеобщото начално образование станало необходимо за децата и от двата пола. Техническо образование се изисквало за армията от механици, техници и чираци; висше научно образование се изисквало за корпуса от инженери и изследователи. Правителствените и бизнес водачите апелирали за гимназии от нов тип за обучение на чиновническите кадри за гражданските служби, колониалните департаменти и индустрията. Било положено началото на женското образование. Масовата грамотност обаче открила пътя за нова форма на масова култура: популярни списания, долнокачествени романи, любовни романи и криминалета, комикси, алманаси помогни си сам, семейни справочници. Редовните доходи създали възможност за нови форми за организиране на свободното време и развлечения: музикални асоциации, семейни празници, туризъм, планинарство и спорт, футбол за работниците, голф за шефовете. [relaxatio] [TOUR] Манията за физически дейности, която била продукт на ограниченията на градския живот, се комбинирала с манията за образование, за да създаде множество смесени младежки движения като широко разпространените асоциации “Сокол” в Централна Европа или Scouting for Boys и Guiding for Girls (1908). Религиозната култура реагирала в тон с новото време. От грамотните деца не можело да се очаква просто да назубрят своя катехизис наизуст. Църковните зали на градските енории се превърнали във фокусна точка за социални, благотворителни и въздържа-телски дейности. В протестантските страни процъфтявали евангелисткият фундамен-тализъм, неделните училища и класовете за четене на Библията. В католическите страни Църквата организирала първите индустриални енории, назначила работници свещеници и учредила частни католически начални училища. В университетите, където учените се стремели да разберат променящия се около тях свят, се появила цяла нова гама от социални науки - икономикс, етнография, антропология, лингвистика, социология. Всяка от новите дисциплини щяла да окаже дълбоко влияние върху реорганизираните области на науката: философия, естествени науки, история и литература.

В психологическата сфера градският и индустриалният живот поощрявали становища, които били напълно чужди за обитателите на провинцията, фабричната сирена, разписанието на железницата, нуждата от точност и трезвеност - всички те били новости, които селянинът може би е намирал за странни и отегчителни. Консуматорството и принудителната пестеливост били допълнителни реакции на уплашения прахосник, развихрил се на един непознат пазар. Класовото съзнание се родило в обезпокоените хора, несигурни в своя статус в едно странно мобилно общество. Национапното съзнание било възпитано в новообразованите поколения, които в своите затънтени села и за момент не си помисляли за своята идентичност или за своя език. Политическото съзнание било възбудено у поколенията, които вече не били безпомощни крепостни и които можели да култивират собствени политически мнения за това кое е правилно и кое е погрешно в политическите събития. Действително националното и политическото съзнание често било възбуждано посилно в онези страни,

784