Европа.История

CODPIECE

ШЛЕД своята победа при Морат през 1476 г. швейцарските войници ограбили бур-гундския лагер, взели големи ракли с елегантни дрехи и организирали подигравателен парад, облечени в изпокъсаните одежди на своите врагове. Този инцидент бе приложен не само за да обясни източника на модерния “разсечен жакет” от XVI век, но и за да илюстрира военния произход на средновековната мъжка мода като цяло’.

По онова време били на мода и две други мъжки дрехи, и двете с изрично еротични оттенъци. Poulaine or cornadu, “рогатата обувка”, буквално изживявала дните си. Изобретена, за да улесни стойката в стремената, нейният закривен нагоре връх по-късно бил възприеман като средство за демонстрация на силата на други членове, не на пръстите. Braguette, или “предницата на панталона”, вече излизала на мода. Изобретена, според Рабел, за да защити гениталиите в битка, тя по-вероятно е била измислена, за да улесни бронираните рицари, когато им се наложи да последват повика на природата. За нея се говори също, че защитавала дрехите от изцапване с мазните, антисифилитични мехлеми. Но нищо не обяснява защо с нея се парадирало по такъв ексхибиционистичен начин в продължение на повече от сто години. В “Както ви се харесва” Шекспир пише за Еркюл, чиято предница била “голяма като гегата му”.

До скоро много интимни одежди, особено от бельото, бяха класифицирани като “забранени за споменаване”. Учтивите историци ги избягват. Сега те са предмет на научни дисертации и сензационни изложби2.

XIV и XV век нямало нищо, което да ги издигне над другите силни династии от региона. Накрая, и то само случайно, Хабсбургите успели там, където Ягелоните се провалили.

В продължение на два века размирните благородници от Бохемия, Унгария и Полша, които имали правото да утвърждават наследяването на кралски трон в своите кралства, танцували сложен гавот с представителите на четири велики централно европейски династии. Те напомняли най-много за акционерите на старите компании, които търсят сдружение с един или повече от по-силните мултинационални конгломерати. По този начин, докато си осигуряват траен контрол върху своите собствени дела, те вероятно получават както опитен мениджмънт, така и ефикасна защита срещу превземания и сливания. Във всичките три страни била създадена празнина чрез западането на родната управляваща династия. В Унгария родословието на Ар-пад изчезнало през 1301 г., Пшемислите в Бохемия - през 1306 г., а полските Пясти -през 1370 г. (Виж Приложение III, стр. 1267.)

В резултат на това Източноцентрална Европа преминала през дълъг период на смяна на династическите съюзи, включващи Хабсбургите, Люксембургите, Анжуйците и Ягелоните. Най-напред изглеждало, че Люксембургите ще надделеят. Те владеели Империята през 1308-13 г. и през 1347-1437 г., Бохемия - през 1310-1437 г., и Унгария - през 1378-1437 г. В средата на XV век Хабсбургите натрупали подобен конгломерат само за да видят как Бохемия и Унгария преминават обратно към местните владетели. До 1490 г. Ягелоните контролирали Полско-Литовското княжество, Бохемия и Ун-

.А

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

445

гария, но не и Империята. Имперските или националните истории за този период, написани без отнасяне към тези по-широки връзки, са лишени от една изключително важна съставка.

Бохемия била специална награда, след като нейните крале станали наследствени курфюрсти на Империята. В своята финална фаза Пшемислите овладели Австрия-Щирия-Каринтия само за да ги изгубят и да ги отстъпят на Хабсбургите в битката при Дюрнкрут през 1278 г. По-късно Вацлав II (упр. 1278-1305) получил короните на Полша и Унгария. След падането на Пшемислите Бохемия минала през управлението на Люксембургите, Хабсбургите и Ягелоните. През XV век бохемската корона била оспорвана в продължителни войни както с благородниците, така и с хусистите. Последният местен крал, Иржи Подебрад (Джордж от Подиебради, упр. 1458-71) дал на страната си две десетилетия на крехка независимост.

Хусистите, които основали национапната Чешка църква, оцелели след многократните опити да бъдат забранени. Те се появили в критичния момент, когато папският разкол бил в разгара си и когато Бохемия била раздирана от конфликти между чехите и германците, между кралете и благородниците, между духовенството и папата, между университета и архиепископа на Прага. Техните искания скоро надминали теологическите и политически предложения, изложени от Хус. Те били толкова разгневени от новината за неговата смърт и от отлъчването на целия чешки народ от Събора в Констанс, че започнали нещо, което довело до национално въстание и до “първата Реформация”. Те били разделени на две основни групи: утракистите, които превзели установената Църква от предимно германската й, католическа йерархия, и радикалните таборити, които основали отделни евангелистки общности, съсредоточени около техния укрепен лагер, или “Tabor”.

Проблемите назрели в Прага на 30 юли 1419 г. Една хусистка процесия била замервана с камъни в Новия град, а германският бургомастер бил хвърлен на тълпата от прозореца на своя ратхаус. Папата реагирал, като обявил общ кръстоносен поход срещу еретиците. След това утраквистите, които твърдели, че хлябът и виното на Причастието трябва да бъдат раздавани sub utraque specie, “на двете природи”, бързо узаконили своята доктрина в Параграфите от Прага (1420), докато таборитите поели към полето под ръководството на своя зрелищен едноок капитан, Ян Жижка Торнко-ва (1376-1424). Година след година огромните настъпващи армии на германските кръстоносци били побеждавани тежко. Хусистите, които пренесли борбата в Саксония, в Силезия и в Унгария, страдали най-вече от собствените си вътрешни деления. През 1434 г. съкрушителната победа на утраквистите над таборитите край Пипани позволила на победителите да сключат мир с Католическата църква. Чрез Споразуменията от Базел те успели да запазят утраквисткия църковен ред в Бохемия до 1620 г. В последвалото политическо затишие чешките благородници се опитали да управляват собствените си дела, като избрали един невръстен Хабсбург за наследник на Люксембургите, а двайсет години по-късно - чрез избирането на силния уграквистки генерал Иржи Подебрад. След смъртта на Иржи Парламентът се съгласил да избере Владислав Ягело (упр. 1471-90), за да ги спаси от унгарците и Хабсбургите.

Унгарската история следвала модела на Бохемия. В този случай, след кратък интервал под властта на баварските Вителсбах, Унгария била превзета от Анжуйците от Неапол. Шарл Робер, или Каробер (упр. 1310-42) и Луи (упр. 1342-82), известен ка-

446